КАХЪРНИ СТИХОТВОРЕНИЯ

Ето и един пример на мерак за оригиналност и интелектуалност, that went wrong (дето викат тук). Боби( който явно е нелош пичага, за съжаление обаче попрекаляващ с употребата на ферментни напитки) е достигнал до онова плато до което често достигат "интелектуалците" от малките балкански градчета. Възхваляван от примадоната на читалищния театър, обожаван от библеотекарката, изпошибал всичко наоколо което чете нещо различно от дневната преса, Боби вече се мисли за изключително явление в планетарен мащаб и както гледате е придобил такова самочувствие, че ти идва да си речеш наум, значи: Тоа па да не си мисли че е Бодлер, да го еба? Пфффф.
Въпреки, че на моменти набарва интересни картинки, въпреки че има нещо уникално и по детински вълнуващо, онова зрънце самовлюбеност и онази струяща от всяка стофа кокорбашийщина изпонасират целия пейзаж, а като гледам и как рисува и "картинката" ми стана хептен ясна( отново усещаме оня крясък: Вижте ме, колко съм оригинален и уникален! Аз, кюстендилският Ван Гог...недоразбран от тъпите тълпи, ама ще видите, значи, когато след години моите творби ще са по скъпи и от тия на Владимир Димитров...а бе, ще видят те кой е в действителност КЮСТЕНДИЛСКИЯ МАЙСТОР!Аз не съм там, някакво си творение на Пишурката, ама ха! Ама па к"во ли разбираш ти от поезия и изобразително изкуство, та да ти обяснявам, значи...еба ти. Едва ли, ще си жив обаче да видиш времето когато Боби ще бъде във всеки български буквар и всяка уважавана галерия!)
Хубавото в случая е, че човеко си е щастлив, в своя си там Клондайк. Грозното е, че погледнато от страни, картинката прилича на карикатура, ама па в края на краищата, все пак по-важното е на човека да си му е гот, нали?
Па какво мислим ние - майната ни. Тъй де.
07 Aug 2005