Нееднократно съм писал по повод изключителния културен глад в България и наличието на може би рекорден брой индивиди с културопроизводителни мераци и функции на глава от населението. Обича българина културата и това си е. Може да няма пари човека за да си затегне течащото клозетно казанче, може да няма пари за нови пердета или даже за нова вратовръзка, ама виж не може да се въздържи и да не си купи книга от любим автор или компакт диск от своя юношески кумир. И на кино ще ходи и на изложби даже и като се събере в компания няма там само за шибане и поркане да си говорят, ами и възвишени работи ще дискутират с положителност. Ако не за Фокнър и Пендерецки, барем там за Хашек, Шекспир или най-малкото за Хайтов или Ботев ще стане дума. Културата в България си е култова работа. И е там горе високо на пиедестала баш до здравеопазването, образованието и почивката на море.
Хей, ами какво по-хубаво от това да ти е будна нацията. Нали? Да черпи с менци от кладенеца на световната и родна култура и да мляска доволно след всяка глътка знание и красота. Да де, ама за съжаление у нас това нещо -културата е с далече по-размити и труднодефинируеми граници, отколкото в Америка или "обединена Европа", да речем.
За голяма част от населението онова което се вписва в тази категория включва не само считаните в гореспоменатите културопотребяващи страни ценности, но и онази широкоспектърна ниша на пазара, която там се подвизава под далече по-непретенциозния етикет забава (entertainment).
Именно в тази "сива област" на терминологичността се крият и много от "ама защо така?" реакциите при някои обидени и недооценени културтрегери със затихващи функции. И същите тези продукти на Академии, Творчески съюзи и разни такива гледащи в пъпа си "самозадоволяващи се" организации не могат да разберат защо аджеба те се оказват, меко казано недооценени и недоразбрани от иначе толкова гладната за култура маса.
Ами първо. Да не забравяме най-важното: Консумацията на културен продукт в демократична страна е деяние оставено напълно в ръцете и волята на самия консуматор. Може, разбира се, там да се опита твореца ( или там предприятието или институцията комерсиализираща неговия продукт ) да направи рекламна кампания, може там да се проведат съответните промоиции ( в зависимост от това каква е културната "стока" ), но в общи линии - ти си този който ще реши за себе си дали да я изконсумира тая ми ти КУЛТУРСТОКИЧКА или не. Те сега ти се е паднало, значи, ти да определяш кой заслужава да му се купи продукта и кой не.
И, разбира се, онези творец чийто труд на културния фронт има комерсиален потенциал ще се радват на онова рядко днес щастие да живеят от плодовете на труд, който те извършват, предполагам, с удоволствие. Онези, пък, които произвеждат елитаристичен продукт предназначен за тесен кръг от високооктанови ценители, пък ще се радват на свободата на израза си, на възможността да творят без да са роби на онзи "масов вкус".
(следва)

Редактирано от - Грациан на 17/11/2005 г/ 19:18:57