Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2014 18:33 - ТАЗИ ДЪРЖАВА ПОСТОЯННО ИСКА ДА МЕ ЦАКА
Автор: gratzian Категория: Забавление   
Прочетен: 747 Коментари: 1 Гласове:
1



(но и аз съм един, значи...а бе... мамата си трака)
Не знам вас как ви третира държавата България, но аз откакто се помня винаги съм имал проблеми с нея. Е, може и да е кофти късмет, може и да е въпрос на тарикатлък, а може пък и да е наистина калпава онази машина която сме свикнали да наричаме по инерция ДЪРЖАВАТА.
Айде, да кажеш това че ме изпрати трудовак, ееее... времената бяха такива. Деляха ни на благонадежни и неблагонадежни. Айде, пак с времената да извиним и факта, че нейните репресивни органи ме намираха за несимпатичен и всячески се стремяха да ме приведат в изряден и подобаващ на социалистически младеж външен вид. Айде да отминем и факта, че в годините на "раздаване на жилища" трябваше да спим в една стая аз, сестра ми, майка ми, баба ми и дядо ми и да си пиша домашните под тактовете на вечно тракащата шевна машина на баба ми, която горката, си вадеше очите да заработи някоя и друга стотинка в късните часове ( след като се преберяха с дядо ми капнали от ежедневното събиране на стара хартия из магазините на София, за да я предадат на "Вторични суровини"image. Айде, великодушно да им простя и факта че ме третираха постоянно като "второкачествен продукт", благодарение на факта че съм бил син на изменник на родината.
Онова което, обаче, ме вбесяваше най-много и което едва ли ще им простя беше унижиението което трябваше да изпитвам всеки път когато трябваше да поискам нещо съвсем, ама съвсем редно от нея.
Ей, вие да не си помислите пък, че съм искал кой знае к"во? Нито съм искал, повярвайте ми, да ставам народен представител, нито пък дипломат или посланник. Не бе. Трябваше да им се моля за да ме приемат на работа, да речем, или за да ми отпуснат стипендия, за да ми дадат купони за стол, за да ми дадат жилище под наем и изобщо за всичко, бе.
Най-гнусното обаче, най-низкото и онова заради което вечно ще бъда огорчен беше факта, че ме накараха да им се моля, представете си, да се оженя за ЖЕНА СИ! Да, бе...другарю еди кой си, моля да ми позволено да встъпя в граждански брак с Гордана Мишковска, която е гражданка на СФРЮ. И на всичкото отгоре, след това и бях принуден да подпиша и декларация: Декларирам, че ако ми бъде разрешено да се оженя, това няма да е предпоставка за изваждане на задграничен паспорт и т.н.т.
Представяте ли си? Сигурно на по-младите всичко това им изглежда ташак. Сигурно по-старите си викат: Ами, какво сега? В края на краищата, нали са ти разрешили...разни такива "ами а"ре с"а какво раздуваш балона", като че ли кой знае какво. Да бе! За вас може и да е не е кой знае какво, но за мен това беше преломен момент. Тези десетки молби и автобиографии, попълвани на крак из коридорите, тези робски "Моля, да ми бъде позволено", " Моля да ми разрешите", "Моля да ми бъде отпуснато", "Моля това, моля онова" направо ме мачкаха и превръщаха в някакъв си соцпилгрим, религиозно стиснал кунки и чакащ подаянията на ВСЕМОГЪЩАТА.
Сега, дето съм на хиляди километри далече, пак гледат, така нещичко, ако може да ме щипнат. Е, бакьов, че ни бегаш, а? Е па, с"а - никакво гласуване! Да видиш, значи, къде зимуват раците.
Ей ме, на. Честен кръст, дето викат...последното нещо което някога бих пожелал е да им пускам бюлетинка. Не ми вярвате ли?. Аз неколкократно съм ви казвал, че откакто съм в Канада нито веднъж не съм гласувал за избори в България. Няма и да гласувам, тъй като това е в противовес с моите лични принципи. Да де, ама аз искам да го взема това решение, за себе си, а не там някакъв си льохман правещ си някакви си тънки сметчици да решава: Тоя не ми отърва да гласува.
Ами, айде, мене ме оставете, ама вижте ги всички онези хиляди като мен, които обаче искат да гласуват. Знаете ли, колко много ще се зарадват след едно такова символично "ебете си майката"? Знаете ли кога ще се затичат да си дойдат за постоянно в България за да не изгубят това си изконно право, а?
Ами, в общи линии - когато пръдне гущер.
И после, се чешат капутите му с капути по главата и питат: Ама, защо тия бягат? Ама, Родината се нуждае от Вас. Ама "тих бял Дунав се вълнувал", ама "не знам си к"во там още".
Ъхъ, ъхъ, нека си се вълнува Дунава, нека се изправят гори от стомана и небето да е от коприна...нека, бе, нека...дай една кърпичка за да си изтрия сълзичката дето се стича по треперещата ми буза. Българийо, ех, Българийо...и т.н.т. Даже че му цапнем и една на крак от умиление...
Петьо, айде за твое здраве, мойто момче. Гледам много се радваш на тоя факт. Просто трели чуруликат между думите ти. Още малко и аха, аха на ода да замяза. Ами хубуу, бе копеле. Хубуу. За едни - сватба, за други - брадва, а за трети - къмпинг далече от Равда. Е, аз съм от третите, в общи линии.
image
image 



Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. getmans1 - Ха-ха, когато пръдне гущер!
31.01.2014 19:03
Тогава ще има контра-протест в защита на Орешарски в Лондон, Париж, Мюнхен, Чикаго и т.н.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gratzian
Категория: Забавление
Прочетен: 803958
Постинги: 2201
Коментари: 191
Гласове: 280
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031