Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2014 21:07 - СКУЧНОВАТА ПРИКАЗКА
Автор: gratzian Категория: Забавление   
Прочетен: 370 Коментари: 0 Гласове:
0



Ами...родил се там по едно време един човек който се казвал Славейко. Родил се в бедно но прогресивно селско семейство. Растнал той, както си се расте. Ритал футбол по ливадите, купувал си лимонада и вафли в хоремага когато му давали по десетина-петна"йсе стотинки, чел книжки, гледал телевизия и си мечтаел да стане НЕЩО. Минали години, както предположихте. Славейко бил отличник и понеже неговите родители много искали да го видят да стане НЕЩО го изпратили да учи в техникум в окръжния град. Купили му там униформа, книжки, туй-онуй и го изпратили на квартира при един вече станал НЕЩО техен съселянин. Ами...учил там нашият науките, научил се да пуши даже и как да сваля мацки, попридобил известен шлайф и видял че в действителност тоя ми ти техникум въпреки че му дал, дето викат хората престижен занаят, не е онзи трамплин дето ще го направи НЕЩО. Амбицирал се нашия и решил да ходи до столицата и да става вишист, щото като погледнеш Надежда я приеха, Снежа я приеха и даже Найден капута го приеха, а с к"во пък наш Славейко е по-долен от тях, а? Така де, защо те да могат да стават НЕЩО, пък той да врътка отвертките из МПС. Няма да стане тая. Взел, значи, няколко частни урока, понапънал се нашия и както знаем трудолюбието се възнаграждава. Приели го в Лесото ( не в държавата при която ударението е на първото о, ами лесотехническия, де, дето се прозинася с урадението върху е-то ) и той окрилен взел бързия влак за столицата облечен в чисто нов костюм и тананикайки си "Пред нас са блеснали житата". Успял да се уреди в общежитие даже, което не било кой знае какво и на всичкото отгоре за съквартирант му се паднал някакъв съвсем отвинтен модел от Берковица който вместо да учи, както му се подобава правел разни гимнастични упражнения. Връткал оня ми ти бабанко по 65 лицеви на ден, разтягал пружините като поркан руснак хармошката, вдигал пудовката ту с дясната, ту с лявата ръка, пухтял значи тоя ми ти халосник, като астматик и изпълвал мъничката стая с миризмата на прясна младежка пот. Неговата мечта, за разлика от тази на Славейко била да стане не просто НЕЩО, ами НЕЩО участуващо в конкурси за хармонично развито тяло и евентуално световен шампион по културизъм. Ами...разни хора, разни идеали, дето вика класика. Всеки си е башка луд. Докато берковеца се борел с железата, нашия учел упорито, взимал си изпитите и накрая успял да се дипломира, макар и с не кой знае колко респектиращ успех. Взел дипломата Славейко, показал я и на гордите си родители и на стрините и на вуйчовците. Вдигали там тостове, викали: Айде, харалия да е. Щипали го бузите, потупвали го по рамената, ама наш Славейко нещо пак намръщен леко. Хем му е гот, значи, ама хем пък не му се ще да си пропилее младоста по горите. Явно, значи, не туй НЕЩОТО. Стоял там, два-три месеца на село. Поизпразнил зимницата на мама и тати и решил пак да се връща в Софето, щото някак си бил свикнал със светлините на големия град. И трамваи там и тролейбуси, па и метро има, да не говорим за това че ако ти се ще и на театър можеш да отидеш и на опера, па даже и някое спортно състезание да видиш. А на село - к"во? Ами тъй де. Крави там някакви, един идиотски бар (то еба ти бара, ама така му е името) в който познаваш всеки и в който ти е толкова скучно, че чак ти иде да хвърлиш нещо по флегматичния барман.
Е, върнал се значи Славейко пак в София. Завъртял се насам-натам. Подал си резюмето по разни организацийки с внушителни имена. След като никой не му се обадил, подал си го и на такива с по-малко внушителни имена, ама пусто на никой не му трябвало лесничей. Да беше барем озеленител там, да ходи и да аранжира градинките, пък то с тая ми ти горска специалност? Ех, пусто...хванал се най-накрая Славейко да работи в една видеотека, ей така временно значи, докато излезне НЕЩО по-така, щото все пак трябва да се плаща наем, да го еба, трябва да се кльопа, пък и ако искаш нещо и мацка да забършеш...а бе ясна ви е картинката. Макар и не кой знае колко добре платена работата барем му давала там един екзистенц минимум, колкото да не умре от глад. Под сурдинка ще ви кажа, ама недейте казва на никого: Той комай и нещо от време на време и наркотици продавал...за хайверче върху хлебчето, ама си правете пас, защото знаете колко са строги законите и как за едни такива работи могат да го окошарят като едното нищо и тогава ще видиш как НЕЩОТО хептен няма да стане. Превъртал значи нашия, неизвъртяни филми, давал касети и дискове под наем и тъй като не било кой знае колко зает магазин успял да изгледа абсолютно всичко което видеотеката притежавала. Ако погледнеш, нищо особено. Нито морен вода пие, нито разни итиалианци го заключват и не му дават да отиде и да пикае даже, нито норма гони. Не бе, не...други биха му завидили даже на рахатлъка, ама Славейко пусто не е от тия дето ще се задоволят с малкото. Той си е решил да стане НЕЩО и туй то. За случая даже и се оженил за един каликандзер с целулитно туловище, лош нрав и отвратителен, хрипащ като на върл тютюнджия глас, ама пусто тя имала свой собствен апартамент, което моментално значело: Чао вафло "Мура" и бозичке за закуска, чао шкембенце за обяд, чао и аскетски импровизирани гостби за вечеря.
следва



Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gratzian
Категория: Забавление
Прочетен: 804211
Постинги: 2201
Коментари: 191
Гласове: 280
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031