Аз живея в мултиетническа, мултирелигиозна, мултинационална, мултинезнамсиквооще държава. Страна изградена на базата на толеранси, навеждания, примамвания, подкупвания и дори известен геноцид в най-ранните фази на зараждането и. Страна в която на практика имаме модел на бъдещето на Земята. Хървати съжителствуват със сърби, гърци, македонци и българи си ходят на гости, вдигайки наздравици с ракийка и узо. Сикхи, индуси и мюсюлмани живеят в една махала. Ортодоксални евреи и мюслмани търгуват на същата улица. Католици и протестанти ирландци маршируват заедно на "St.Patrick"s Parade". Хомосексуалисти дефилират пред очите на религиозни фанатици. Храмовете на всички познати религи, подрелигии и даже секти изпъстрят урбанния пейзаж. Разходете се по "Дъндас" да речем и бас държа че ще срещнете и прегърбена като питанка китайска бабушка и ямайски растафараист с вълнена шапка с обема на чувала на дядо Мраз от която се подават краищата на сплъстената му като кече прическа и разкошна полякиня с ангелско лице и отвратително космати крака и сомалийско детенце лижещо шарана близалка, закупена от може би най-осветения магизин в света - махаленсикя "Honest Ed". Малко по-нагоре пък виетнамска двойка бута смеейки се бебешка количка, дискутирайки уживено нещо с кипърския турчин излезнал по чехли да прегледа днешния "Торонто Стар" на чашка кааве в близкото кафене. Тук португалска цоцолана се радва на копринената рокличка закупена за първото причастие на дъщеря си, там поркан индианец, напуснал резервата и дошъл да се порадва на светлините на града ще те помоли за цигарка. Малко зад хлебарницата, пък група сикхи обули маратонки на бос крак, лежерно обсъждат някакви си тяхни работи, наблюдавани любопитно от някакъв си възрастен украинец с внуче на ръце. И най-важното е, че това вавилонско разнообразие е със съвсем хармонично излъчване. Никой не се чувствува инфериорен и всеки, може да се каже най-комфортно си живурка в своето квадратче на тази странна и необичайна за неканадско око мозайка от религии, възпитание, култура и нрави. Кеф ти афганистанци с кафяви каскети, кеф ти забулени като какавиди булки от ултраортодоксалномюсюлмански краища на света ( по всяка вероятност придобили политическо убежище в Канада на базата на неравни права на жената във въпросната страна), кеф ти латиноамериканци сиестно препичащи се на лениво февруарско слънце, кеф ти като излезнали от илюстрация на шукшинов разказ братушки, кеф ти даже родни типажи подканващи своите чада да не се моткат с окуражителни лафове от сорта на:"Аз като се върнеме в къщи ще те оправя!" Аз, лично, се чувствувам крайно приятно движейки се в това море от случайни хора събрани под знамето с кленовия лист, които въпреки огромните различия са се формирали като единна, хомогенна маса от чинни граждани, живеещи живота си според нормите и законите на тази страна, без да са се отказали от своите си бамбашка цветности. И да не мислите, че това нещо се поддържа с някакви си драконовски мерки, някакви си полицейщини или чрез кастови разслоявания. Ами, ами...изобщо няма такива работи. Просто някак си подсъзнателно хората са разбрали, че няма по-прагматично решение за мирно съвместно съществуване от толерирането. Дай му там на Хасан да си се моли в джамията на ъгъла по пет пъти на ден, дай му на Коля книжарничка с руските класици, дай на Леон танцувален салон, където да ходи всяка събота и да си играе с плам меренгето, дай и на Криста плувен басейн, дай на Дойна възможност да се върти на пилона и да показва прелестите си на зажъднялите ергенчета и дърти курвари, дай на тоя туй, на оня онуй. Да спазват законите, да си плащат данъците и да не се правят на повече от това което са. Нищо повече. Работи системата като пушка, мама му стара. Е, разбира се, от време на време ще се намерят някои квебекари които, ей тъй, просто за цвят ще поискат да се сепарират, ама ще им понапълнят гушката от либералните куфари и ще млъкнат, в края на краищата. Ей, в Брамптън, да речем, където аз живея избраха за парламента либерал-сикх за трети пореден път..."моя човек" консерватора Спровиери загуби...ами какво да правим, в края на краищата - щом това иска мнозинството, ами нека да е така. В края на краищата пък, консерваторите спeчелиха на национално ниво, макар и с миноратарно правителство. Така е то. Днес ще е така, утре иначе. Стига да има там мир и разбирателство, всичко друго ще се оправи. Рано или късно така ще стане и по целия свят. Може би, няма да сме живи тогава, може пък и някакъв си катаклизъм да разцепи тая ми ти планета, знам ли? Просто според мен е логично след като всичките сме човеци, да се държим и по-човечно. Верно едни са по-напреднали интелектуално, други емоционално, трети спиритуално, четвърти сексуално, ама пък в края на краищата не върви да сме всички пък еднакви, нали? Тия работи стават само в комунистическите приказки, в реалния живот, както виждате такива работи няма. За добро ли, за лошо ли, ами туй е. Колко и да им се ще на разни еквилизатори и преразпределители, да не е така, за тяхно най-голямо съжаление човекът си е роден такъв. Какво да го правиш? Да го биеш като добитък, ами не върви, в края на краищата. Да го превъзпитаваш в превъзпитателни институции - ъъъ, видяхме ги и това и не беше кой знае каква красива гледка. Да избиеш нефелните и да оставиш само фелните? Ами, ами...хич и не си мисли даже. То като се почне тая - спиране няма. Както историята ни показва, все от всички фелни някои ще са по-фелни от другите и те тогава ще се почне оная ми ти безкрайна сегрегация ( като в оня виц с бананите на Червения площад) и накрая ще се окаже, че банани изобщо няма. Не знам как е при вас, до каква степен ВИЕ сте толерантни и до каква степен смятате че толерантността трябва да бъде практикувана преди да се изкоруби и превърне в овчедушност. Разбира се, много важно в случая е къде ще бъде поставена чертата ( с БНА категоричност): По въпросите за толериране - дотук. Има си едни граници, които не могат да бъдат дефинирани толкова прецизно, но които се чувствуват интуитивно. А ги премина - а стана кофти...та по този повод: Уважявайте си вашите господи както намерите за добре, но моля ви не ми пречете да си се радвам на хумореските и карикатурите които аз намирам за смешни. Аз съм готов да толерирам вашите виенета по минаретата, тъй като това си е ваше право, готов съм да ви гледам навирените дупета върху килимчетата, даже и не искам, честно погледнато да знам какво се крие под бурките на булките ви...но както аз съм готов да толерирам вашите си начини да се едините с НЕГО, така искам и вие да уважавате моето право да се смея на онова което аз намирам за смешно, па било дори и мустакатата ви булка. Ако ви прави кеф, ами смейте се на корема ми или на любовта ми към определен род кулинарни деликатеси. Знаете ме. Толерирам го, макар и понякога някои по-елементарни копелета да преминава известни естетични граници.(хей, в края на краищата едни обичат "тънък", ама други пък си падат по "дебел" хумор в края на краищата) На вас може да не ви харесва, да речем, че имам по дълга пишка от вашата, ама ако тръгнете да я режете, ще се боря като звяр за нея. Не вярвате ли? Ами я пробвайте и ще видите. Така, че за всяко нещо има мяра и ако не я мернеш може и да го отнесеш и да се чудиш после: Ами защо стана така?

Парола Мохамед	Мнения: 137 Видяна: 6,795	Последно отговорил: товарищМаузер на 2006-02-09 12:52:11
от valiko27 на 07 February, 2006г. - 12:02:172 ... 5 6 7

Покажи 07 Февруари 2006 19:21

По стар народен обичай етикетчето фашизъм се прилепва към всичко което не ни харесва, нали? Тичкайте сега да подадете апликация за АБПФК. Душички, бе, душички. Направо да ги изпапкаш. (щипкане по розовите пионерски бузки)

Покажи 07 Февруари 2006 17:51

Бойко, позицията ми е изключително близка до твоята! След като нашият "Бог" е Свободата ( независимо дали става дума за тази на словото, миграцията, вероизповядването, сексуалната ориентация, музицирането или там каквато ти дойде на ума свобода ) то ние трябва да я защитаваме също толкова ревностно както верските фанатици защитават своята догматика. Понякога ще се появяват, разбира се, конфликти между нашата СВОБОДА и тази на някой друг, но именно за това са дискусиите, дипломацията, медитацията, а пък ако и това не помага - в края на краищата може да се стигне и до войните. Тъй де, като не ще мира - ами...има секира. Колкото и ужасяващи да са те като факт, както виждате прибягва се и до тях, тъй като все още не сме толкова съвършенни, че да достигнем до "реми" с по-миролюбивите методи на диспут. Именно поради подобни причини е и войната в Ирак. Говориха му на Садам хората: Вземи си дърмите, даваме ти там толкова и толкова време да се изнесеш в "братска страна" по твой избор. Товари там златни бидета, телевизори, килимчета и посуда и айде...друм. Той - не, та не. Аз съм суверена! Кои сте вие!?! Вие знаете ли!?! Майката на всички битки...и разни подобни бабаитщини...и както гледате: Ами, така ли? Майката викаш, а? Ами, те ти майката на всички битки, да ти ебем майката...и резултата гледате е налице. Сега колкото и да се прави на Георги Димитров на Лайпцигския процес, мисля че ще увисне на въженцето като стой та гледай. Не можа човека да разбере: Don"t mess with US. Това е.

...а скоро не ми се случвало.

Забавен текст и същевременно те кара да се замислиш. Стилът на места много ми напомни Алековия и аз се посмях... А за толерантността... На думи всички сме такива. И аз в това число. Обаче, ето на, в нашето малко градче се заговори за построяване на джамия. Може и само слух да се окаже накрая, обаче, някак-си ме ужаси мисълта да чувам по пет пъти на ден разни провиквания... В мултиетничния Пловдив или който и да е друг град с подобна традиционна толерантност- не ми е неприятно.
Странно е човешкото същество... Ако свободата стане норма, вероятно, всички ще бъдем свободни... Не е ли парадоксално? Но, все пак, свободата е избор от възможности, а не всички възможности... Май-май така...