Постинг
22.04.2014 16:30 -
Пинк Флойд - музика за немузикални
Знам. Знам. Знам. Сега като се нахвърлят върху мен ордите от пинкфлойдници, направо ще ме отнесат като датска стока от саудитски магазин. Имам чувството че те са може би едни от най-фанатичните следовници на музикално явление - почти колкото битълсманиаците и заклетите deadheads. Е, ами хубаво, бе, да си мислят каквото щат да си мислят хората, но за мене Пинк Флойд не са пък чак толкова голяма работа.
Не казвам че са боклук, разбира се. Нито че не са една от стоте най-инфлуентни групи, но само като културен феномен, а не като МУЗИКАНТИ. Редови изпълнители с не кой знае колко фантазия и талант ( с изключение на Дейвид Гилмър, който със своите деликатни и винаги добре моделирани сола успява да ме държи буден, слушайки иначе изключително досадните в стил "та-та-та, та-та-та, та-та-та, та-та-та" читалищноентусиазни епоси на останалите трима ). Повече черупка, отколкото яйце и направо може да се каже доскучаващи фразови решения, базирани на монотонно напластяване на някакво си семпло патернче, обвито в димки самочувствие, маниернечене и фалшива "ах колко сме артистични" аура.
Те са една от онези пораздути "явления", които посредством малко пушек, светлини, ефекти и имидж се превърнаха в култ. Нещо, което в момента се случва и с едни други такива случайно попаднали в "А" група юнаци - Ю2.В края на краищата и снобите имат правото да се радват на свои ценности и да куфеят на "Meddle", "Obsucered by Clouds" или "Ummagumma". Забелязъл съм една доста интересна закономерност. Колкото по-немузикален е даден индивид (такъв който дори и не може да изтананика "Тръгнал кос" ), толкова по-запален пинкфлойдопоклонник е той. Е има, разбира се и други култови артисти за музикални инвалиди - Jean Michelle Jarre, Kraftwerk, Yoko Ono, Kiss, Depeche Mode, Smiths, The Who, Cerrone, David Bowie... и т.н.т.
Хей, всеки си има правото да се радва на каквато музика си иска, всеки има правото да се влюбва в каквото си ще. Това си е напълно в реда на нещата.
Ако обичаш Шаная, ами чудно бе. Ей ти Шаная. Ако обичаш Шер. Ами ето ти Шер. По вкус и по цвят, дето викат руснаците, приятелство няма.
Виждал съм изключителни примати да се радват на Верди, както и крайно интелигентни хора да се прехласват по Замфир, да речем. Един харесва диско, друг рап, трети техно. Има толкова много стилове и различни нюансировки на този ми ти аурален феномен наречен музика, че все някъде хората си намират нишата. При едни си е строго определена форма и туй то.
Има си и такива хора, ей. "Аз, вика, нищо друго освен опера не признавам! Всичко друго, не е музика". Друг пък, по цял ден ще се тресе със слушалки на ушите бумкащи "50 цента", трети пък ще се олива с течни радости опиянен от магията на Гергана. За всеки влак, както гледате - пътници се намират.
А иначе, да съм честен, Пинк Флойд като явление и културен феномен ще останат в историята. Вярно че не са мой тип красота, ама пък хич и да не ви дреме. Слагайте там "Стената" в диска и...до дупка. Радвайте се на тази магия - музиката. Независимо каква е тя.
Не казвам че са боклук, разбира се. Нито че не са една от стоте най-инфлуентни групи, но само като културен феномен, а не като МУЗИКАНТИ. Редови изпълнители с не кой знае колко фантазия и талант ( с изключение на Дейвид Гилмър, който със своите деликатни и винаги добре моделирани сола успява да ме държи буден, слушайки иначе изключително досадните в стил "та-та-та, та-та-та, та-та-та, та-та-та" читалищноентусиазни епоси на останалите трима ). Повече черупка, отколкото яйце и направо може да се каже доскучаващи фразови решения, базирани на монотонно напластяване на някакво си семпло патернче, обвито в димки самочувствие, маниернечене и фалшива "ах колко сме артистични" аура.
Те са една от онези пораздути "явления", които посредством малко пушек, светлини, ефекти и имидж се превърнаха в култ. Нещо, което в момента се случва и с едни други такива случайно попаднали в "А" група юнаци - Ю2.В края на краищата и снобите имат правото да се радват на свои ценности и да куфеят на "Meddle", "Obsucered by Clouds" или "Ummagumma". Забелязъл съм една доста интересна закономерност. Колкото по-немузикален е даден индивид (такъв който дори и не може да изтананика "Тръгнал кос" ), толкова по-запален пинкфлойдопоклонник е той. Е има, разбира се и други култови артисти за музикални инвалиди - Jean Michelle Jarre, Kraftwerk, Yoko Ono, Kiss, Depeche Mode, Smiths, The Who, Cerrone, David Bowie... и т.н.т.
Хей, всеки си има правото да се радва на каквато музика си иска, всеки има правото да се влюбва в каквото си ще. Това си е напълно в реда на нещата.
Ако обичаш Шаная, ами чудно бе. Ей ти Шаная. Ако обичаш Шер. Ами ето ти Шер. По вкус и по цвят, дето викат руснаците, приятелство няма.
Виждал съм изключителни примати да се радват на Верди, както и крайно интелигентни хора да се прехласват по Замфир, да речем. Един харесва диско, друг рап, трети техно. Има толкова много стилове и различни нюансировки на този ми ти аурален феномен наречен музика, че все някъде хората си намират нишата. При едни си е строго определена форма и туй то.
Има си и такива хора, ей. "Аз, вика, нищо друго освен опера не признавам! Всичко друго, не е музика". Друг пък, по цял ден ще се тресе със слушалки на ушите бумкащи "50 цента", трети пък ще се олива с течни радости опиянен от магията на Гергана. За всеки влак, както гледате - пътници се намират.
А иначе, да съм честен, Пинк Флойд като явление и културен феномен ще останат в историята. Вярно че не са мой тип красота, ама пък хич и да не ви дреме. Слагайте там "Стената" в диска и...до дупка. Радвайте се на тази магия - музиката. Независимо каква е тя.
Вълнообразно
