Носталгия по биберона и майчината гръд.
Искат си някои хора да бъдат хранени от някой друг и туй то. Кофти е вика, сега, защото никой не ме кърми в точно определени отрязъци от време, отбиха ме и току виж съм умрял от глад...лесно ви е на вас предателите на Родината. Отишли сте на готово, а пък ние тук...
Е, как тъй, бе, другарки и другари, отива някой на гъза на географията - без да има връзки, без да е член на някаква тамошна партия, клика, мафия или не знам си к"во още, често с оскъдни познания на тамошните нрави, език, култура и посредством оцеленческите си качества успява да се ашладиса в това "чуждо" общество и да се чувствува много по-добре, отколкото в естественната си среда?‌ Защо ( да използуваме тук метафората) той чувствува родната си майка - като мащеха, а мащехата като родна майка?
Има и такива които не успяват да навикнат на "новото обкръжение", разбира се...едни с "нагласата че някой трябва да се грижи са тях" тръгват да смучат разните социални системи (‌уелфер, помощи за безработни, купони за храна, кухни и общежития на "Армията на спасението", други пък направо започват да се борят с омразния капитализъм, като го удрят там където най-го боли - в банковите машини. Като почнат там едни "игрички" с кредитни и дебитни карти...а бе да не ти разправям...излезнало ни е име, като нация с афинитет към "банковите дела". Други пък безкрайно псуват тукашното обкръжение (‌глей ги колко са тъпи тия ве, не мо"ем им гледам тъпите муцуни) и величаят красотите и хубавините на Майка България...ама от дистанция...не им се връща там нещо.
Има и гурбетчии,разбира се. Ще се понапъне там известно време, ще живее като скот докато събере там известна сума и ще си се върне у село за да шашардиса комшиите с новия си джип...или там с каквото могат да бъдат впечетлени куп бедни съселяни. Имаше тук един нашенец, който викаше: Ами, хубаво ми е, ама па к"во от това...като няма кой да ми завиди...бреееейй.
Имаше и един професор по научен комунизъм който искаше да заживее тук достоен живот, какъвто му се полага (‌на ниво общественно положение което е заемал у дома)...да де, ама нещо се оказа, че няма кой знае какво търсене на такъв вид учЕни...и разбрах, че се бил прибрал разсърден и недооценен.
Болшинството, обаче се ориентират бързо и успяват да заживеят в синхрон с обкръжаващата ги действителност.
Аз като дойдох в Канада, също бях "девствен" относно как работят нещата в развития капитализъм и със съзнание формирано в същия калъп в който е формирано вашето. Търся значи работа по вестниците и намирам там нещо. Обаждам се по телефона и хъкъта-мъката нещо си говорихме и човекът ми вика:‌Ами...ще ти се обадим по телефона като ни притрябваш...и седя аз до този ми ти пуст телефон, с мен го нося до тоалетната (‌ама тогава нямаше мобилни)‌та кабела се точеше през хола и другите съквартиранти ме гледаха с почуда. Чакам, значи ден,два, седмица- никой не ми се обажда все още. Да де, ама дойде бай Ангел, Бог да го прости, и като разбра каква е работата - започна да се смее:‌Ей, туй комунистите, съвсем са ви разхайлазили - стои и чака да му се обадят по телефона...а бе, аланкоолу, тук кажат ли ти че ще ти се обадят по телефона, значи че няма да ти се обадят. Айде, тръгвай с мен да обикаляме по фабриките и трудовите бюра и все ще ти намерим нещо...ще чака на телефона...брех, брех...а бе ти нали знаеш защо на вълка му е дебел врата?
Та така, много бързо се научих на "пазарно мислене",защото видях алтернативата - или се ашладисваш или не...ама като гледам в България на мнозина хич и не им до смяна на чипа, дето вика бай Цар. Исакт си биберона и туй то...а за намиране на извинения са просто световни шампиони - световни конспирации ли не щеш, трети очи, трилатерални комисии, масони, Джордж Буш и кой ли не още ще е виновен за тяхното дередже...никога те самите. НИКОГА.