Колкото и да беше препорогандиран най-прогресивния строй посредством ‌радиа ( и двете, дядо попе..и двете), телевизии (‌и двете, дядо попе...и двете), вестници, списания, митинги, манифестации, събрания, бюлетнки, листовки, плакати, лозунги, паметници...и дето се казваше едно време: даже ютиите като ги включиш пропагандираха светлото бъдеще.
Да де, ама хората нещо не вярваха много, много на тази преекспозиция, тъй като все пак правеха се пари от туризъм по онова време и щеш не щеш трябва да отвориш "завесата"‌ за да влезнат все пак "баламурниците" от Запада и да им вземеш паричките, нали... и като видиш, че онзи ми ти угнетен и експлоатиран субект може да те купи - теб, гордият екземпляр на побеждаващия строй со се парцалите и си викаш на акъла: много мушмулно загниват тия ми ти гадове... е, разбира се имаше (‌и все още има) хора на ИДЕИТЕ, дето викат като тогава:Не ги гледай тия, това не е истина...тия са експлоататорите, в действителност.
Ние ще се мъчим, ама барем децата... (‌вярата както се оказва е по-силна от пропагандата). Колкото и да му говориш на Гуджо:‌А бе виж това и това е така и така, той ти вика:‌Не е вярно - виж какво е писал по този въпрос Ленин (‌или Лука, Матей, Маркс...или който и да е там от неговите производители на житейски леми).
Когато пък тази вяра е и придобита в най-ранна възраст, тя е неизкоренима и остава до края на живота. Дали ще вярваш, че има задгробен живот с всичките му там райщини и адовщини, дали ще вярваш, че на всекиму трябва да се дава според потребностите, а да се взима от него според възможностите - няма кой знае каква голяма разлика. Важното е да вярваш и да не се поддаваш на натиска на пропагандистите.
Вярата няма нужда от доказателства...нали заради това си е и вяра, в края на краищата.