Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2014 19:41 - Апокрифното евангелие на Гунчо
Автор: gratzian Категория: Забавление   
Прочетен: 482 Коментари: 0 Гласове:
1



Апокрифното евангелие на Гунчо
На всички са известни ония ми ти писания относно божия син които останали там на масата в Никеа, ама пусто нали си падаме малко Тома Неверници и един от нашите взел, така, да поразрови и да види аджеба, как така евреите ще са богоизбрана нация...ами сега с к"во са те по-добри от нас,а? Да кажеш, че нещо са по-убави или по-ербап от нас, или па барем да са нещо, така, отворенджас...ако питаш мене...нанай си, барто...е верно бива си ги по делаверките, ама от нас шъ знайш, по-големи гяволи нема. Нема!
Търсил нашио насам-натам по Интернета, по библиотеки, по стари скринове и ракли доказателства за нещо си(щото нали разправяха, че Господ бил българин) и не щеш ли някъде в някакъв си манастир, как си се бил напил набарал едно младо попче уж така на невинно лафче и онова ми ти леваче да вземе и хъката-мъката му казал, че някъде си там имало някакъв си много таен екземпляр, на някаква си много, ама много тайна книга, ама, нали разбираш...дядо игумена...само той я е виждал и на никой не дава да припари до нея...била тя там донесена...ейй от онуй време...много, много преди Паисий даже...а пък разправят легендите, че някой си навремето богат болярин си бил загубил дясната ръка заради нея...та тъй де...нашия толкоз му трябвало...хоп-троп...не знам какво правил...ама накрая се докопал до това произведение...ама то не било точно книга, ама нещо като "В името на розата"...а бе де да знам как им викат на ония работи...свитъци ли, скрижали ли, а бе...попска му работа...ама важното е к"во пишело вътре...та нашия човек намерил в София някакъв си доктор ли, професор ли, там...който ги разбирал тия езици...ако ме питаш и аз не знам на какъв било...патагонски ли, латвийски ли...а бе такъв дето говорели по нашите земи по онуй си време...и знайш ли к"во се оказало,а?
"Ми от "де ш"знайш...това било някакво си тайно евангелие от някакъв си Гунчо и там си пишело мо-тамо: Господ бил създал двама Исусовци...единя демек вариант "Б"...ако нещо се случело, демек с който и да е от тях...то другия...таковата там...на кръста. Е, хубаво, де...ама единия го пратил в Юдея там, а другия по нашите земи...и той нали е велик и омнипотентен( дядо Боже, демек) сътворил им цялото битие, тук сред нас индентично...каквото на единия му се случвало, такова и на другия...да се видело, демек кой ще бъде баш син негов...ама в оня попския му смисъл...нали, там, светата троица...ти по ги разбираш тия работи. Хубаво, де намерил той и по нашите земи, там една девствена Марийка. Правили там, к"вото правили...и накрая и казал (ама не директно, ами чрез един от своите сол-ташаци, от ония хвъркатите: "Ти, Марийке ще го вземеш сега Йосето за мъж и когато ви се роди дете...така и така...туй ти ми, онуй ти ми...Е, хубаво. Минали там девет месеца и Суско, както те галено му викали се родил. Крили се там както ги бил посъветвал арахангела, ходили насам-натам и накрая се задомили накрая някъде по Радомирско ще да е днес...та Йоската си отворил там някаква фирмичка за нестандартно кухненско оборудване и той -маненкио му помагал там, един вид занаят учил...да де ама нали дядо Боже го направил с мисионна цел...трудовия му ентусиазъм се поизпарил когато той достигнал късно юношество и той тръгнал да си търси късмета, един вид по света...а бе до Индия ли бил, до Китай ли...никой не знаел, ама като се върнал...всичко знаел и всички го гледали така -божем Стоичков стои пред тях. И то мълвата нали знаеш от тоя на оня и лека-полека цялата там околина заговорила за него...Да знаеш, има там един, малко хахо изглежда, ама иначе е много отракан и знае много работи...хукнали нашите да го гледат, да де ама нали пусто на гювеч тръгнали, ей така, един вид по терлъци, като стигнали до местото (където Суско обикновенно се появаявал на своето муле) всичките много огладняли и ожадняли...и насабрани, така в една доста солидна тълпа почнали да сондират: Искаме чудо! Искаме чудо! Искаме чудо!
Наш Суско им говорил там за любов, за туй-онуй, ама те наще, нали им стърже в корема не спират...е видел се нашия в чудо...и взел там два хляба и три риби па ги нахранил сичките, а пък от водата направил вино...цъкали нашите с език, почесвали се зад врата, ама накрая...айде, на софрата...ми к"во с"а... няма зян да става тая храна...е верно немало по онова време кебапчета, ама па в края на краищата гювеча си е чиста аванта. Яли там нашите, пили, па и пели...и Суско само си говорел там за обич, за разни ризи, за туй ми ти, онуй ми ти...ама нашите само подвиквали: "Ей, нашия! Я направи тук на тая маса още две канички от онова - червеното."
По едно време ей я идва и една процесийка с мъртвец и плачат и се тюхкат...а Суско само се приближил и там акопунктури ли му правил на мъртвио, изкуствено дишане ли, не се казва, ама оня - щрак и се изправил на крака...брех като видял това народа, брех като почнал да го дърпа наш Суско...а наляво - а на дясно...ще го разпънат още малко: Ела, вика на мен майка ми умря оломнани...а па на мен сестра ми преди само три месеца...Брех дърпали го човека, бутали го, па накрая как се били нашльокали взели и по темето да го плескат. А той, нашия...а го плеснат...взима та и бузата си обръща. Демек...нищо ми нема...Правили там, що правили...ама до такава степен се били баздисали, че на Суско му писнало на оная работа най-накрая...вдигнал ръце...и си казал: "За тия ли да мрем?" Тц...но пасаран...и хайде кръгом върнал си се там в (комай ще е) Радомирско. Хванал се със занаята на баща си и поизкарвал по някоя от тогавашните парични единици...
А нашите? Аааа, нашите ли...ами те, какво...един почнал да се оплаква: "Ми то като ша праи чудеса, що не зема, да го еба, нещо мешана скаричка, там, агънце, прасенце...пък той риби и хляб...ега ти магьоснико. Друг пък, уригвайки се каканижел: "А бе и виното, ако ме питаш мен, не беше много стока...киселяк....а пък оня Лазар...само се тюхкал: Ми сега кат ме съживи, кой ще ми плати разходите по погребението, а пък за пластична операция за оправянето на козметичните недостатъци преживени по време на смъртта ми, изобщо да не говорим...
И така, мой човек, значи дядо Боже, бил помислил и за нас...ама ний нали сме много гяволи...



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gratzian
Категория: Забавление
Прочетен: 804229
Постинги: 2201
Коментари: 191
Гласове: 280
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031