Винаги съм се отвращавал от "бояджиите"...всички онези които като слънчогледи се въртят накъдето свети слънцето. Имаше тук,в Канада, един такъв -Боб Рей. Потомствен политик, който през 90те годин на миналия век беше водачът на NDP (това са едни от най-левите тук). Като такъв беше избран и за премиер на нащата провинция - Онтарио. Да не ви обяснявам надълго и нашироко какви поразии направи като такъв. Този ялов експеримент завърши с пълно фиаско и той безцеремонно смени плочата и стана активен либерал.
След като обаче, разни подобни на него "нищоправещи еркеци" поемаха лидерството на тази ляво-центриска партия и девалвираха влиянието и ( като почнем от наследника на граф Игнатиев- Майкъл и стигнем до настоящия - синът на Пиер Трюдо - Джъстин) и се видя, че заветната му мечта да стане прайм министър няма да се осъществи, той нацупено тези дни би отбой и кротна в ролята на скъпо платен консултант.
В родната политика бъка от такива скачащи като бълхи от юрган на юрган нагаждачи и което е най-тъжното - много малко са тези на които им прави впечетление това явление.
Винаги съм почитал политиците които си държат на идеите и като доблестни капитани потъват дори с кораба си (включая и даже Ламбо).