Когато редник Колев престъпи обратно в пределите на поделение 1910, той имаше същите усещания които Данте изпитва при разходката с Вергилий.
Уродливостта е най-осезателна след контрастното и съпоставяне с нормалното.Когато трябва да замениш онова сякаш позабравено докосване до неоновите светлини на София, топлият юрган, пълнените чушки на баба, Лед Цепелин режещи слуха ти от онова подобие на касетофон -"Монтана", ласките на старо гадже и даже оная пъстра палитра от звуци на градски живот нахлуваща през прозореца с монохромността на това запокитено на гъза на географията поделение и ти иде направо да ревеш и трошиш.
Дежурен по поделение беше старшина Лудницата. Нисък, около петдесетгодишен местен продукт, с миши очички и мустак тип "курвенска вежда",той явно беше роден за тази професия, която позволяваше на такива като него необразовани селянчета да играят ролята на бранители на Родината, чешейки ташаците си по цял ден и подвиквяйки на стадото, което беше сбирщина от девианти от цялата страна. Ломски цигани, сливенски цигани, турчета от Делиормана, габровско педерасче, семинарист от видинско, татарин от варненско и даже четирима софиянци с шарено минало за десерт.
Той винаги обичаше да оцветява вечерните проверки с образци на изящен трудовашки хумор и неговите вечерни проверки често бяха моноспектакъл.Тази вечер беше в особенно риторично настроение и още преди всички да са се събрали на плаца под звука на тръбата той почна монолога си:
-Уеуе, уеуе, еба ти сбирчоко от мърди.Ей,ти, гагаузино, мръдни, да ебем тая женкя врачанска, да не те е ебал некой та се влачиш като народна песен? А бе, аз да не съм по погрешка влезнал у женска баня, да го еба. Ей,Курдалиев, кво си се сгърчил там като ер малък в края на азбуката, още малко и че го родиш, да те ебем у циганино.Ей го на и шишко, се пра"и че тича...аре бе, аре бе...а бе тебе да не са те правили у петък, нощна смена, че си толко залупен...а па софиянците...глей ги,глей ги,глей ги...пак последни.Шшшшш,аре бе, затичайте,се бе, мърди,нема да ви изпаднат мъдете, ако се затичате, женки, уеуе,уеуе... влачът са като че ли са на стъргало по жълтите павета.Ако с"а дойдат американците сички ще са ви избили,начи.Кви армейци сте,бе...с таа лабава дисциплина не само че че ви избият сите, ами че ви и ебат, начи.Марчев, вади списъко да видим сички ли женки са тука.
Сержант Марчев започна да чете имената на войниците, които отговаряха с "тук" при споменаването на името им.Колев се беше заблеял и мисловно беше някъде на десетки километри от тук.Когато Марчев прочете неговото име, той дори не го и чу.
-Редник Колев. Редник Колев.
Старшина Лудницата с крешчендо в гласа реши че сега е моментът за неговата ария на омразата към разлигавените софийски копелдаци:
-Ало,ало...София...чувате ли ме? Ей,софиянецо,кур ли имаш у устата, да те ебем, та не се обаждаш,а? Нещо,начи,тия отпуски не ти се отразяват добре, да го еба, и требе да ги прекратим. Гледаш ли, женкьо, целиот взвод чека да си отвориш устата, да го ебем, за да ходат да спат, че утре са на обекто, а ти дзвезди броиш у тойо студ.
-Виноват, другарю старшина.
-Е,сега, трета смена дневален, да пълниш печката докато циганите спат и се благодари, че не съм у лошо настроение да те пратим да търкаш наро у аресто.
След сладка безсънна нощ прекарана в ласки и милувки, най-тежката, трета смяна дневален не беше кой знае каква бляскава перспектива, при положение, че на другия ден ще си пак брулен от студения вятър, докато монтираш арматурата на тия проклети силози.