Г-н Станишев, няколко къси въпроса:
1. Каква е ролята на работническата класа в БСП?
2. Има ли капиталисти в редиците на БСП и ако да, защо?
3. Какво е вашето отношение към преразпределението на благата?
4. Каква музика слушате?
Предварително благодаря.
Грациан Колев, Канада, по мейла
През последните десетилетия в резултат на информационната и технологична революция настъпиха качествени промени в обществото. Това важи в голяма степен и за традиционното разбиране за класи като едра, дребна буржоазия, пролетариат и прочее. Формално погледнато, един мениджър в голяма корпорация е наемен работник. Но в съвременния свят той често получава много по-голямо възнаграждение и разполага с по-голямо влияние от собствениците. Една партия е доброволен съюз на хора, които споделят общи ценности. Ако тя претендира да управлява, трябва широки обществени слоеве да припознаят своите интереси в това, което тя предлага.
Що се отнася до разпределението на благата, мисля, че днес не е възможно да се провежда силна социална политика без работеща икономика, която произвежда блага. Има обаче принципна разлика между левицата и десницата: ние приемаме пазарната икономика, но не и пазарното общество. Не може всичко в държавата да се остави на стихията на пазара. През последните години дори такива "капиталистически акули" като Сорос признават, че крайният икономически либерализъм не може да отговори на предизвикателствата на съвременния свят.
Имам много широк музикален вкус. Обичам и класика, и джаз, и рок, и латино. Зависи от настроението и контекста. Сред любимците ми са Моцарт, Бетовен, Рахманинов, Прокофиев, "Бийтълс", "Куин", Армстронг и Дейвид Брубек. Не си падам по техно, защото не долавям хармония и чувство.
* * *
Послепис ( до г-н Станишев)
( нещо като въпроси part II) :-)
г-н Станишев, няколко къси въпроса:
Господин Станишев, първо искам искренно да Ви благодаря за времето и вниманието:
Ако случайно, прочетете този постинг.(ей, знаеш ли? понякога човек е суетен :-)) )
бихте ли ми доизяснили някои от вашите тълкувания, които може би не можах да интерпретирам в правилния им контекст.
(моите коментари и евентуални още по-къси въпроси ще бъдат в italics
През последните десетилетия в резултат на информационната и технологична революция настъпиха качествени промени в обществото. Това важи в голяма степен и за традиционното разбиране за класи като едра, дребна буржоазия, пролетариат и прочее.
Това изменя ли ролята на социалистическата партия като авангард на трудещата се част на гражданското общество, което беше нейна основна функция преди настъпването на информационната и технологични революции?
Формално погледнато, един мениджър в голяма корпорация е наемен работник. Но в съвременния свят той често получава много по-голямо възнаграждение и разполага с по-голямо влияние от собствениците.
Мога ли да тълкувам това като отговор на моя въпрос номер 2 или това мнение е добавено просто за "цвят" ? ;-)
Една партия е доброволен съюз на хора, които споделят общи ценности. Ако тя претендира да управлява, трябва широки обществени слоеве да припознаят своите интереси в това, което тя предлага.
Напълно съм съгласен с Вас.Поздравявам ми за плурализма.
Що се отнася до разпределението на благата, мисля, че днес не е възможно да се провежда силна социална политика без работеща икономика, която произвежда блага.
От това по-вярно - няма накъде. :-)
Има обаче принципна разлика между левицата и десницата: ние приемаме пазарната икономика, но не и пазарното общество.
Ще трябва да го приемете за да имате успех, според мен разбира се. Пазарна икономика без пазарно общество е като девственна проститутка.
Не може всичко в държавата да се остави на стихията на пазара.
Може. :-)
През последните години дори такива "капиталистически акули" като Сорос признават, че крайният икономически либерализъм не може да отговори на предизвикателствата на съвременния свят.
Сорос може да си позволи да го каже.(ако разбирате какво имам предвид)
Имам много широк музикален вкус. Обичам и класика, и джаз, и рок, и латино. Зависи от настроението и контекста. Сред любимците ми са Моцарт, Бетовен, Рахманинов, Прокофиев, "Бийтълс", "Куин", Армстронг и Дейвид Брубек. Не си падам по техно, защото не долавям хармония и чувство.
Винаги съм уважавал и почитал хората с широк и недискриминативен музикален вкус. Това е (пак според мен, разбира се) белег на непредубеденост, отвореност към нови и нестандартни идеи, честност и най-вече толерантност, което са качества необходими на човек с политически амбиции.
Накрая: Пожелавам Ви много успехи, щастие и здраве...и умната! :-)
