За почитателите на другаря Маркс искам да припомня неговото твърдение:

Битието определя съзнанието Човекът е категоричен и аз се съгласявам с него. Аз, разбира се, осъзнах "post-mortem", че в очите на слепеца едноокия е цар (на базата на няколкото лелекарщински апострофирания ).

Разбира се, мили ми другарчета, вие мерите с вашите си мерчици и за вас една нормална (по тукашните стандарти къщичка - такива като моята са стотици само на нашата улица, а да не говорим, че все пак аз живея не в онова което би било еквивалента на "Драгалевци" или "Бояна".(явно за вас трябват примери "а ла око да види, ръка да пипне" калибър ). Този род buildings, разбира се могат и да изглеждат като палат в очите на Мбеки Н"горо или дори като богаташка къща в очите на соцреалистично възпитан привърженик на преразпределенчески теории, но за тукашните стандарти моята (нашата, по-правилно ) къща е еквивалента (айде за да се чувствувате комфортно - преведено, демек, на ваш език ) на двустаен апартамент в "Банишора"...нещо което едва ли би било обект за развяване на който и да е горд притежател на такъв.

Снимката беше лепната от мен само за да покажа, че не само не се срамувам от това което съм - физиологично, но и от съвсем нормалния си бит. За разлика от някои естети-наематели на мазета ( специалисти по stucco homes, tudor style masonary и всичките там "пички майни" по които се увличат тукашните сноби, които освен че теоритично знаят всичко, живеят "мизерно" за да не би да се минат случайно...ами к"во да правиш - така е в живота ) аз съм си най-редови човечец, който обича да има на разположение добър баланс от материални и "идеални" блага. УМЕРЕНОСТ, с една дума. Тъй като средностатистично индивиди като мен - почти 50 годишни, заклети пушачи на безфилтърни самоделни цигари, умерени пиячи, притежатели на наднормено тегло, латентна астма, високо кръвно налягане и куп такива "маловажни подробности" имат-нямат дузина още години живот*. Което разбира се, е ОК. Този дом задоволява в момента потребностите на семейството и именно заради това сме го закупили. Преди две години - ние имахме други потребности и разбира се имахме друг дом (детето живееше с нас постоянно, а дома ни беше много близко до училището и, както и до всички тинейджеролюбни занимавки...за нас, разбира се "дъртите пръдни" беше шумно )...когато търсихме и намерихме(разбира се ) настоящата къща**, то тя напълно покри нашите критерии (тих квартал, комшии с "отраснали деца", парк и магазини в близост )... ако се променят нуждите и възможностите ни, току виж след няколко години бихме имали трети (ако трябва да съм прецизен - четвърти )...who the fuck gives a shit about such things...основното е ЖИВОТЪТ ТРЯБВА ДА СЕ ЖИВЕЕ ПЪЛНОКРЪВНО И С ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГОЛЯМО УДОВОЛСТВИЕ тък като се случва ВЕДНЪЖ...всичко останало е ПОДРОБНОСТИ.

_______________________________ _______________________________ __