(между другото: Здрасти Нели, благодаря за забележката...ш"се"старайм...въпреки че се съмнявам...аз съм трудно самоузаптим ...подкарвам го обикновенно на автопилот и рядко се връщам за редактиране или корегиране (намирам го за ужасно скучно занимание  ) - карам на принципа: к"вот" излезне - таквоз.  )

Айде да се върна към обещаното:

(цитата започва )

Аз не претендирам че разбирам от икономика, но пък от своя страна аз започнах да разбирам как хората разбират икономиката. Ето примерно как икономиката изглежда след два семестъра в повечето колежи:

1. Има ужасно много таблици и диаграми.

2. Я по добре да взема и да ги запаметя...

3. или пък да намеря тестовете от миналата година.

Ето как пък изглежда икономиката след три питиета в повечето барове:

1. Има само определен брой неща в този свят и някой друг ми бърка в паничката.

2. Всяко заплащане на труд е с експолатационен характер

3. Всички бизнеси са криминални

а) Продавачите са крадци.

б) Търговците на едро са сутеньори.

в) Производителите са робовладелци.

4. Цялото богатство на света е резултат на криминална конспирация между:

а) Евреи

б) Японци

в) Пиратите с вратовръзки от Уол Стрийт

В общи линии така разбират икономиката социалистите. Може би проблемът на социализмът през този век (книгата е писана през 1997г - бележката моя. ГК ) е че сигурно социалистите са спрели да "шмръкнат малко" преди да започнат да ръководят икономиките из света или пък са се пообъркали от прекомерно четене на трудовете на професионалните икономисти. Ето как, да речем икономиката се разбира от последователите на Джон Мейнард Кейнс:

Кейнсианското уравнение - показващо отношението между автономните разходи и равновесието на нивото на дохода.(извинявам се за неточности в превода на икономическите термини, но наистина нямам представа как са преведени повечето от тях в икономическите български книги...бележката пак моя. ГК )

Равновесието на нивото на дохода (Y) е равна на сумата на автономните разходи { консумация(C ) , инвестиция( I ), + държавни разходи (G ) плюс разликата от износ ( X ) минус внос (M ) разделено на маргиналната тенденция за спестявания (mps ) , където mps = 1 без маргиналната тенденция към потребителност (mpc ). Или казано на езика на математиката:

Y = {1} {C+1+G+ (X - M ) } / 1-mpc

(поради специалните функции в този форум на средните скоби, вместо тях използувам големи )

Доста е трудно да си представим прилагането на горепосочената формула при разрешаването на обникновенните икономически въпроси които изникват пред нас, напр. дали да превърна премията си в сертификат за депозит или да си купя нови колони за стереоуредбата?

Когато гледаме на икономиката генерално всички ние - пиратите с вратовръзки, албанците, шведите, кубинците - всички сме някак си уплашени. По-зле и от получаване на триколесен велосипед като подарък от Дядо Мраз. Ние чувствуваме че конфронтираме една огромна машина която нито знаем как да оперираме нито можем да разберем принципите на които тя работи. Даже може да се каже, че ние се чувствуваме че ни прекарват като през месомелачка в тази машина. Ние сме като зърната жито, ориз и царевица доставени във фабриката на "Набиско" чакащи да излезнат от другия край, определено изпържени, евентуално разкъсани и мооооже би, да се надяваме - захаросани.

И въпреки че това описва как се чувствуваме, то това не описва как се държим. Когато ние се втурваме в дадена икономическа активност, когато купуваме, продаваме, свиваме нещичко, просим или работим - всеки от нас се държи сякаш знае какво точно прави. Даже и Фидел Кастро - и той. През юли 1997 година списанието Форбс е изчислило че неговата нетна вредност е 1, 4 милиарда долара... ( не е лошо, а? бележката пак моя ГК )

Така че ние разбираме икономиката. Ние само си мислим че не я разбираме. И понякога, за нещастие, сме прави.

(КРАЙ НА ЦИТАТА )