Припомнете си с каква любов сте обливали онези "Мила Мамо Честит 8ми март" или "Честит Рожден Ден, татко" първични екскурзийки в страната на красотата на вашите деца. Припомнете си с какво благоговение сте гледали врящите в катрана неверници по стените на манастирите. Как сте се захласвали по минотаврите на Пикасо, пищящите ландшафти на Мунк или извивките на чардаците нарисувани от Цанко Лавренов. И как сте се мръщили на "неразбиращите" посланието: "А бе, това е стилизация, значи, а онва там пък в действителност символизира...и т.н.т."

Beauty is in the eyes of the beholder. Независимо от това колко критика ще оценят високо творбите на Полък, за бай ти Гунчо, те са си просто пръсканици и туй то. Можеш ли да го виниш? Разбира се, че не. Гунчо не приема тази естетика и си е напълно прав за себе си. Грозни са му тез цапаници и туй то!

По същия начин да речем по който социологът Бончо ще постави под съмнение художественната стойност на бърдучето с троянска шарка, по същия начин по който Мунчо ще копира постингите на Фичо и ще демонстрира някакво си приятелско пощипване скрито в уж юмористичная инфантилност", мнозина се опитат да низвергаят инаковъзприемащия света (красотата, историята, философията, туй ми ти, онуй ми ти...и да демонстрират морално превъзходство на базата на техния си етичен код (който винаги е "най-правилният, разбира се )...а бе, това... човеците сме си ебали майката, дето има една дума.