Рядко ми се случва да съм толкова разочарован от своя оптимизъм и вяра в нормализацията на живота в родната ми страна. Тъкмо, гледам, всичко тръгна да се нарежда там: България вече е на прага на приемането и в Европа като равноправен член. Нещо, което е с толкова важно( вероятно епохално) значение за по-нататъшното битие на моите сънародници се случва ей сега - пред очите ви, бе, хора. Знам че ще тръгнат там разните му тангринисти и турбофолк историци да ми разправят за дните на отминали величия, за разни треперенета на стръвни монарси пред наши ханове, за пиене на вино от череп и всичките онези нещица, но забравят най-важното: Вчера си е вчера, а днес си е днес. Жалко, разбира се, но факт.
Дайте да направим сега една дървенофилософска аналогия, за по-бавностоплящите. ( бързостоплящите моля да ме извинят, ама все пак, редно е и на тези хорица да обясниме там някои от постулатите на нашата наука със съответните му лесносмилаеми моделчета...нещо като: Дървена философия за хора с реотани произведени в петъчна нощна смяна ) Така. Дайте да погледнем в аналогичния свят на секс-символите. Това че Бриджитката на времето еректираше повече от половината мъжко население на планетата преди някъде около половин век, съвсем не значи, че може да го постигне това чудо на биологията и днес...и както гледате дудне си жената там сърдито, защитава екзотичния добитък и толкоз...няма значи бикини, пози с отметната назад глава, сатенени сутиени, конски опашки и всичките онези неща които караха повечето от нас да цвилят в екстаз. Сигурен съм, че с нейния виртуален образ в съзнанието са изблъскани повече чикии, отколкото с чийто и да е друг ( днес има толкова богат избор че направо не може и да става дума и за сравнение, па да не говорим пък и за медийното покритие, което хич не е като едно време, когато любителите на джобния тенис имаха на разположение само едни изпомачкани изрезки от списания, а не като днес там порно канали ли не щеш, видео ли не щеш, дивидита, списания, вестници, та даже и увеселителни заведения с живи какички, а бе к"во да ви разправям -чикиджия да си на днешно време), ама от всичкото туй чудо на генетиката днес е останало само едно сприхаво бабе с лош език и още по-лош нрав. Толкоз.
Така е и с нациите. Кой, кажете ми, ако не е запознат със световната история, разбира се, би казал днес, че от монголците е треперел целият тогавашен цивилизован свят? Да бе, Чико, същите тия монголци с юртите, кирилицата и ароматът на конски гъз. Същите бе. Същите...Аха...аха...оня ми ти Юмжегин Цеденбаум е бил изграден от подобен генетичен материал като Чингис Хан...А де...па кажи после, че не е било така. Да не говорим там пък за траки, троянци, шумери, асирийци, хазари и разните там вече станали "почти митологични" антични величини. Ами туй е то, значи, битието...стават разни там всякави си модификации и всичко се върти като в центрофугата на пералня "Спутник"...водата става лед, па пара, па пак става течна, па пак лед, па я пият, пикаят, напоява, вали и изобщо...стават такива странни неща бе, ама постоянно... какво ме гледате така? Един ужким го гледаш там спортист с карфиолови уши, утре - тоя същия беси и коли и се вози в блиндирана кола. Оня пък, до вчера не можеше името да си каже, ама гле"й го днес - станал полицай и даже те глобява за неправилно паркиране...да не говорим пък за екстремните случаи, където пък съдбата е по-променлива и от нивото на река Дунав ( в сантиметри). Ей ти там тъпото селянче да речем си дигнало дърмите отишло в града, станало печатар, па после се осъзнало социално, станало партиен член, па после там журове-мурове...и си гепил даже лекарка, па по едно време нещо тръгнали да гонят партийците и той хукнал да се крие по селскопланинските курорти ( без даже и да го търсят), обърнала се палачинката и тоя същия не само че почнал да се издига с шеметна бързина, ами само за няколко години станал БАШ КОКОРБАШИЯТА НА НАЦИЯТА. А де...същия тоя Тодорчо...живял той, кормувал пущината до дълбока старост, ама ей на, дето ви викам - превратности...обърна се палачинката и той...хъката, мъката...едвам отърва панделата и накрая си умря, ей тъй...като най-обикновен гражданин. Движение, бе, ви казвам. Движение. Днес туй е така - утре е иначе...и ти трябва да се адаптираш, значи, за да не останеш с пръст в уста ( дето имаше на времето една такава приказка, на която така и до ден днеше не разбрах скритото послание...ами к"во общо има коварната изненада с пръста в уста, ама аде де...като сме го възприели тоя ми ти пръст в устата, к"во да правиш)...айде пак тръгнах, значи от Костинброд за Брюксел през Атина...дай да се сопра...та за какво ви разправях...а...за променливостите...ами да речем финансовото дередже...няма значи, като едно време 120 лева на месец от как свършиш техникума па докато ти дадат там стенния часовник за пенсионирането...няма значи там изненади, сривове и разни подобни неравности...блъскаш по правата и туй то. Почти никакви изненади...равно, братче, като Софийското равно поле, че и повече даже...и изведнъж обаче...юруш на маслините...кой успя да гепи нещо в тъмнината излезна с едни гърди ( некой и с бая повече, в интерес на истината) напред и с"а - оди ги гони...а това някои хорица направо ги хвърля не в тъч, ами направо в аут и то от ония аутове дето ги праскаше Виктор Понеделник, ако го помните. Оня бе, дето спука топка на световновното в Англия през 1966.
А много от хората, не можаха да схванат изобщо каква стана тя. А тя си стана каквато си трябваше да си стане и който се адаптира, днес радостно се усмихва, радва се на свободата си и даже си свирука там арията за Менелай от "Хубавата Елена", а който не успя, ами на него му се разгони направо маменцето...и онези по-хрисимите наведоха вратле, примириха се с "дий, воле, дий" и туй то...толкоз може човека, сега...к"во да праваш...ами туй де...колкото и да ни е тъжно не всеки го бива...ей...мани ти какво ни учеха там, че равенството, че туй ми, че онуй ми...не става от всяко дърво свирка и туй то ( тук приемащите на "дълги вълни" могат да напрят аналогия с другите "свирки" и да се позасмеят, ако им е станало смешно, разбира се...знам ли, то с тия работи то за един което си е играчка, за друг може и да си е плачка)
Благосъстоянието на хората, макар и със ситни стъпки (при болшинството) и с бая яки крачки (при едно там "привилегировано" малцинство) тръгна да се подобрява. Пръкнаха се там бизнесмени, предприемачи, банкери, брокери и разни ми ти такива нетипични за българина от моето поколение професии. Къде с куфарчетата на майката-партия, къде с юмруци и куршуми, къде с шикики-микики и разни "вътрешни фалцове", къде с много труд, умение и работливост някои индивиди дръпнаха бая напред във финансово и паралелно в социално отношение. Разбира се, една доста голяма част от населенето също така не можа да се адаптира към новите реалности и казано на чист български език - просто мизерствува. Едни са щастливи, други нещастни. Едни искат още, други се радват на това което имат, щракат с пръсти и надуват усилвателя на домашното стерео до 10, трети завиждат, четвърти са смъкнали гарда и са се предали, а пети просто си искат да не е така и от тях да зависи нешо. Туй то. Втълпили са си, значи ( или са им втъплили ) че туй управляването на правителството, икономиката и даже на националния отбор по футбол си е проста като фасул работа ( лелеййй, като казах фасул и ми се дояде...трябва да карам утре булката да ми готви). И като зарипали нашите, като размаали юмруците, ще кажеш: Брех, мама му стара, тия току виж изпонаправили некои глупости, дето после с години не можеш да ги поправиш. И както ги гледате - да точно тия сега атакуват та се късат. Радостни хората, все едно са спечелили турнир по шахмат. И като си мислят, значи, че нещичко могат да направят, като се репчат гледам ( по снимките, де), като ги крещят тия банални клишета и се питаш на акъла: Е, може ли това да го има? Ама па гледай - има го и туй то.
То верно, всяко чудо за три дни, ама ей ги на почнаха... 28 Jun 2005