Марангозов, разбира се че завиждам, ама не си оцелил вернийо обект. Творецът чието творчество (в общи линии чел съм два куплета, но пък за сметка на това тонове самореклами от него) заражда тия мерзки страсти у мен е онзи другар дето се движи постоянно по петите ми, доказвайки ми катадневно кой бил поетът на нашето време.
Аз може и да съм завистливо копеле, ама пък за сметка на това - гадно.
Ето и едно стихотворение посветено на въпросния среднокалибърен хуморист.

САЛИЕРИ ПИШЕ КУПЛЕТИ МОЦАРТУ
посвещава се на Scarlet Storm


Обсебен си, брато, еба ти,
кой тук е Шуман, кой - Скарлати?
Аз, както виждаш, съм съгласен
ти да си ангел нежногласен,
а аз обвзет от логорея
ръбати мисли тук да лея.
На мене, честно, не ми дреме
кой е поет на наш"то време.
Само едно не ми е ясно:
За чий след мене припкаш бясно?
Еба ти Моцарта - ще кажат-
и с пръст към тебе ще покажат.
След Салиери как се мъкне
от сутрин та доде се мръкне
и само дудне му безспирно
как той бил можел най-ефирно
да сплита дъхави куплети
с интензитета на минети.
На мене ми писна на кура
таз монотонна партитура
ама пък щом за теб е гот
преследвай ме ти цял живот.
Ни вода, ни храна ми струва
казах ти: Дреме ми на кура.