Слипапния
Събота вечерта имахме гости. Дойдоха значи, Власто и Каролина, Боне и Николина, Ленчето и Мите и след обилно освинване с разни летни капами, гювечи, телешки филенца, кафенца, тортички, пъпешче, черешки и сума ти и "Старопрамен" решихме, че не са хубави тия работи и че е крайно време да заживеем по-здравословно. Тъй де, всеки уикенд все разни трапези, гуляи и такива едни разгулщини, а сме хора вече на възраст и някак си здравето трябва да се гледа. То докато си на тридесетина години си знаеш че имаш един орган и туй то, да ама вече като прехвърлиш петдесетака разбираш че имаш и други. Я жлъчката ще му се обади на някой, я панкреаса на друг, я простата на трети, па да не говорим за разните му разширени вени там, захар, холестерол и другите там количественни натрупвания дето водят до лошокачественни промени.
Аз, лично, не се оплаквам кой знае колко много. Кръвното дето е по-високичко, "добрия" холестерол -мъъъъъничко по-нисък отколкото се желае и в общи лини - почти това е. Хей, ако погледнеш на моите години, при това пушене, пийване, похапване, не кой знае колко активен живот, ами че аз трябва да се радвам че съм все още жив, нали? Вярно, нервите не ги опивам, ама хич...което може би балансира всичките останали лошотии. Барем аз така мисля. Единственното друго здравно нещо с което мога да се похваля е едно съвсем по-така заболяване, дето сума ти време твърдо отричах че го имам (което според доктора се оказа че било нормално да се отрича от страдащите, тъй като те нямали как да го установят), ама жената взе и ме натопи на семейния лекар и толкоз.
Хубавото е, че не е някоя от ония баналните и скучни заболявания, ами както ми се подобава си е баш нещо "по-така" ( тъй де... ужким името ми едно такова - Грациан, а па някакви си гръдни жаби, склерози, сърдечни недостатъчности, тромбофлебити и други такива редови болести, според мен хич, ама хич няма да са в хармонична единност с него някак си). Ама си има то справедливот там, някаква и оня от горе като раздава болестите, значи, все пак гледа там някаква си барем относителна правдина да има...е и на мен ми отредил значи не нещо прозаично такова, ами съвсем, съвсем чисто новичка sleepapnea. Ако ме питаш мен, то не си е никаква болест, ама с жена и доктори на глава можеш ли да излезнеш? Като казаха болен си и туй то. Ами, хубаво, бе, викам им айде аз да съм болния и си намигам вътрешно на себе си...ами погледнете само. Каква болест е това, а?
Като всеки нормален (според мен, разбира се) човек седнем ли да гледаме телевизия с жената и ха нещо филма ми доскучае, ха нещо тръгнат сума ти и реклами и аз взема та захъркам. Не е ли съвсем логично, а? Ами, защитна реакция на организъм, който не ще да абсорбира глупава материя и туй то. Да, ама, много съм бил хъркал, ама съм можел да заспя докато шофирам и да направя някоя беля, ама изобщо не съм знаел какво е това здравословен сън и какво ли не ми се напили. Цяла нощ, представяте ли си, ме вкараха в една клиника, изпонамацаха ме там с разни гелове, наблъскаха ми разни гумени вакумчета (досущ като онези дето се използуват за задържане на сапунерки върху фаянсови плочки ), включиха ме в разни компютри там, натикаха ми разни сензори по пижамата и ми викат : Айде, оди да спиш в оная стая...то въртях се значи като шугав около два часа, ама накрая съм откъртил. Както и да е...не ги знам какво са правили, ама на сутринта сестрата ( една доста бъбрива афганистанка ) ми вика: Много си зле, мой човек...за един час сън - ти спираш да дишаш 65 пъти. Тежка слипапния, вика. После, след като отидох при доктора (ама това чак след месец и кусур) да ми ги изтълкува там ония шашмалогии от компютърните записи, той ми вика: Няма спасение, братче, късно е за операции, ще трябва цял живот да спиш с апарат. Ами, хубаво, викам. Айде да не ти развалям хатъра и тоя на жената...давай го тоя ми ти пуст апарат, та жена ми най-после да миряса от туй моето хъркане. Айде, още две седмици чакане. Айде, специална сестра, която два часа ти обяснява какво, къде, как. Айде сега па избирай какъв искаш ( като че ли цял живот съм спал с апарати, та знам кой ще ми е най-удачния партньор в тихите нощи, ама...), каква маска, па какъв шнур, па с такива ли ластици искаш, с онакива ли...побъркаме тая женица. Е, накрая, по нейна препоръка избрах там един, дето би трябвало да е "Ролс Ройса" на тоя вид апаратура, написа ми там фактурите, обясни ми колко плаща за този апарат правителството на Онтарио ( над 700 долара) и колко там моята застрахователна компания ще трябва да покрие ( над 600 долара, ама точните суми не ги помня, а и не са толкова важни). Взех го тоя ми ти апарат, който в действителност си е един мини-компресор, с оросителна камера, филтри там, дигитални броячи и разни такива бъзикни който цяла нощ ти нагнетява струя въздух в носа, която държи носоглътката ти отворена през цялото време и ти позволява да се наспиш като хората.
(следва)