ЧОВЕК
Всички ние, ако се огледаме в огледало, ще забележим, че имаме всички онези първични, вторични, третични и т.н.т. белези които ни определят като онова дето му викат homo sapiens.
 Нито сме риби, значи, нито птици, нито там разни земноводни, нито гризачи, нито преживни и въпреки че сме щипнали туй онуй от маниерите, нравите и поведенческите патерни на тези предхождащи ни и все още съжителствуващи с нас животински видове, въпреки че понякога се държим дори и по-хищно от тях, то в края на краищата - ние сме "венеца на еволюцията" ( ако погледнем на проблема дарвинистично) и "творение на креатора" (ако погледнем теологично) и "няколко химични елемента, соли там, и сума ти и гола вода ( ако погледнем най-брутално).
Та, любимото същество на Дядо Боже, което той сътворил по свое подобие, би трябвало (по дедукция) да има и съответните божествени атрибути. Знаем, че може да мисли, знаем че може да твори, знаем също така, че ако реши може и да унищожава(е, разбира се, сега за сега максимума което то може да постигне е унищожаването на всичко живо на тази планета, но кой знае, както е тръгнало, току виж еволюира и до възможността да прави и по-големи поразии...в космически аспект, демек).
А иначе, биологически като погледнеш - ами...нищо особенно. Както виждаме в огледалото - имаме си, значи, глава там, рамена, торсо, ръце крака и всичките там ония джунджурийки които ни потвърждават, че сме онова което сме, в края на краищата.
По всяка вероятност, онази неизвестна нам креационна сила, която не сме отсъдени да разберем (барем, сега за сега) ни е дала тази физически особенности не току така.
С тия ми ти крака трябва да ходиш, да се надбягваш и да се катериш по чукарите, с тия ръце трябва да твориш и береш разни материални и идеални блага, с тия рамена трябва да можеш да отваряш врати (ако са ти пълни ръцете със съответните дарове) и да ги подлагаш, значи, когато се наложи и т.н.т, няма сега да сядам да ви изброявам там сливици, панкреаси, мъдни торбички и разни такива анатомичности, де...а бе, ясна ви е картинката, предполагам.
Сега - най-важното. Тая ми ти чутура пък, дето ти е поставена там между раменете ти, както виждаш е украсена със сума ти и отверстия, през които ти поемаш слухова, обонятелна, вкусова и визуална информация за нещата които можем да наречем обективна реалност, а пък онова там горе, скритото в черепната кутия е тъй наречения мозък. Той е фактически най-, ама най-най-важната част от цялата тази машнария. Без него ти ще си само една пихтийка и туй то. По-зле и от червей, дето има една дума.
Именно той е, ако мога да се изразя така, твоя най-важен атрибут ( след него чак е оня дето е между краката ти и без който ти не би могъл да се размножаваш и да продължаваш битуването на твоя род на този свят), който ти дава команди да дишаш, да си пийнеш малка глътчица от анасонлийката, да си завържеш обувките, да погледнеш към термометъра и да си облечеш съобразно цифрата която виждаш там само черното поло или пък да метнеш отгоре и коженото яке.
Когато говорим за човека, ние не може да не отчетем, че той е някъде между микро- и макро- космосът. Хем, от една страна, той е съставен от милиарди клетки, хем пък от друга е неизмеримо мъничък, съпоставен с разни ми там мъглявини, квазери, пулсари и разни такива трудно обозрими и разбираеми галактични пички майни.
От една страна, значи, ти си направен от тия ми ти милиярди клетки, дето мрат и се раждат като китайци в тялото ти и постоянно ти мрънкат, я за кислород, я за вода, я за нещо "по-така", като хайверче или пък "Апелтън естейт" от 1984 година, да речем. И ти, сега- какво да правиш, храниш ги, значи, поиш ги, и ако трябва и кючек им играеш, защото те са тези които те правят теб и както те не могат без теб, така и ти не можеш без тях.( Малко изкилиферчено звучи това последното изречение, ама си е баш така... за онези от вас, с по-малко развинтено въобръжение горещо препоръчвам филма на Уди Алън "Всичко което винаги сте искали да знаете за секса, но ви е било страх да попитате". Там той, в един от епизодите, доста картинно е обрисувал тази концепция)
Ужким, си викаш, господаря на природата, ама пък като погледнеш - едно земетресение, изригване на вулкан, цунами там или някакво подобно природно уригване и ти си отиваш като стой та гледай. Господар, значи...ами, ами...ще те схруска тая ми ти природа като виетнамец захаросана хлебарка и даже "гък" няма да можеш да кажеш.
И ти, дето си сътворен, дето има една дума, от кал, ставаш си кал и туй то. Така си е и така ще бъде.
Ще се раждаме, значи, ще се поразшетаме нагоре-надолу по туй ми ти земно кълбо, ще поскачаме на някой митинг, ще изучим там някои нещица ( пусто любознателни сме, да го еба), ще произведем, ако можем, наследници и туй то. Лягаш, значи, и се гътваш. Ама че си бил с висшо, ама че си имал замък там с басейн, барококо обзавеждане, камериерка от Филипините и бътлер от Йоркшир, ама че си любимеца на човечеството, няма значение. Риташ си камбаната по много подобен начин както ще я ритне и някой си последен бедняк. Е, може би, малко по-късно от него и в малко по-пухкаво легълце, ама да знаеш - не ти мърда, брато, и туй то.
Та туй си е то човекът - мистерия, екстраординарна, направена от кал, дето пише в Библията и толкоз. Колкото и да се пъчи, да пише докторати, да измисля разни сложни джаджи и да говори мъдрости, той си е само едно мимолетно временно явление, което дори и не може да бъде съпоставяно с безкрайността, вечността и изобщо онова дето е дори и по-голямо и необхватно от битието. Ей на, и думите даже не могат да го обрисуват както му се полага, ама знам, че вие сте схватливи и ви е ясно за какво става дума. Все пак, нали сте човеци, в края на краищата.