Калки, докато съм бил в България също съм си ковал съдбата сам ( въпреки неособенно благоприятната за мен тогава интонационна среда)...
а ти си мисли, че виждаш ли ти таковата, защото онаковата...както казах и преди: Ти си си този който взима решения за самия себе си независимо къде си.
Дори самият факт, че съм тук е показателен, че моята съдба е в моите собственни ръце...ако намеря лайна в гащите си, сигурен съм, че съм ги произвел аз и не търся друг виновник за това.
След като на теб по ти отърва да си жертва, ами бъди си жертва, бе мой човек. Кой те спира. Оплаквай се, мърмори там, проклинай и смятай че други си играйкат със съдбата ти. Щом това те успокоява, кой съм аз та да ти променям мирогледа. Нъл тъй?

GruYu, ами аз съм го казвал, но ще го повторя, там, потретя...оправи си сам дереджето и когато всички тръгнат да си оправят своето собственно дередже, то в обществото ще преобладават хора с разрешени (‌или барем с по-малки‌ личностни проблеми. Когато чуеш някой да говори: Аз го правя (‌това или онова ) за всички нас - нещо не му е много чиста работата, виж ако си каже, че го прави за себе си, по-можеш да му имаш доверие. Първата дума след "мама", която научават дечицата е "мое". Именно желанието за личен просперитет ( било то материален, духовен или морален ) е динамото което върти прогреса. Именно поради тази семпличка причина хората не бяха толкова ентусиазирани да работят за званието "Герой на социалистическия труд" или за "Паспорта на трудовата слава"...хората сме за добро или зло, в дъното на душата си сме егоисти ( повечето от нас) и именно на базата на това успяваме да реализираме нашите мечти.
Едни се трудят да си построят замък, други да напишат красива симфония, трети да си повишат квалификацията и съответно заплатата...хора различни, цели безбройни...но ако се чучнеш и чакаш "благоприятна интонационна среда" и псуваш "мръсотията която не ти позволява да полетиш нагоре с твоя гениален интелектуален потенциал" - далече няма да стигнеш, честна предпенсионерска.
 ‌
Калки, ти споменаваш фактът че си останал в България толкова гордо, сякаш си покорил Южния полюс или нещо подобно.
След като си подал молба за Зелена карта, следователно и ти си имал намерения да си "захвърлиш чуковете", но поради едни или други причини си си ги оставил и вместо да си го вземеш под мишница си си го оставил да кротува между крачолите. Въпрос на избор, разбира се.
Колкото до неодобрението на властта, аз лично си спомням (‌пак от онзи форум), че ти и другите власти не ги одобряваше...а когато наблюдавам пеманентно неодобрение на която и да е власт, това аз го наричам мрънкане и търсене на причината за хала на който даден индивид е извън него си.
Ако това прави битието ти по-одухотворено и смислено, ами не одобрявай. В края на краищата, властуващите ще си властуват, а ти ще си си недоволен и толкова.
Ако си по-щастлив намусен, ами муси си се и толкова...ако пък си хептен "pissed off" - хващай шмайзера и...в гората...тъй де...ама ха...
*‌ *‌ *‌

Фичо, Иво, не знам дали помните алманасите "СПЕКТЪР", които излезнаха в няколко броя в средата на 60те години, както и първите списания с "жълт привкус" - "Светът в снимки и карикатури" ( което после бе преименувано в "Паралели" и беше рядкост да се намери по РЕПовете), списанието "ЛИК"‌ (‌мисля, че Димитри е един от културтрегерите помогнали за раждането му) и имаше още едно в същия формат ( което се опитваше да бъде като югославският НИН) с политически привкус, на което забравих вече името.