Постинг
15.09.2014 18:03 -
Музиката си е музика и не признава граници, жанрови различия и си се лее в различни форми и посоки.
В цял свят ( почти) музикантите ( независимо в какъв жанр се проявяват ) се уважават взаимно и могат да колаборират с представители на контрастен жанр.
Разбира се, тук таме могат да се срещнат известни "жълти" подмятки ( Елтън Джон-Мадона, Еменем - Елтън Джон, Синатра - Битълс, Елвис-Битълс... ), но те най-често са "еднодневки" и по-късно същите тези, подмятащи реплики към колегата си пеят заедно на една сцена.
Само на Балканите може да се забележи едно такова разделение на възвишени музициращи срещу приматни музиканти, като едните гледат с презрение на другите и дори и не ги смятат за свои колеги.
Ето ви примери от световната практика, за да не бъда голословен:
Frank Zappa, Terry Bozio, The Chieftans, Johnie "Guitar" Watson, and mongolian throat singers.
Luciano Pavaroti, Sting and Zuchero
Willie Nelson and Ray Charles
Tony Bennet and Lady Gaga
John McLaughlin and Shakti
The Chieftans and Mick Jagger
Elvis Costelo and Emmilou Harris
Frank Zappa and Gipsy Friends
Shaban Bajramovic and Cubismo
Shania Twain and Lionel Ritchie
Paul Simon and Lady Smith Black Mambazo
Музиката си е музика и не признава граници, жанрови различия и си се лее в различни форми и посоки.
Предполагам, че много от поругаващите която и да е форма на музициране изпитват някакъв странен комплекс. Гордостта с която те развяват флага на своята музикална принадлежност понякога е смехотворна.
"Аз, вика, слушам, джаз" и го казва нашият с една такава помпозност, сякаш е нещо кой знае какво и той е едва ли не член на трилатералната комисия. Ами, голям праз, че слушаш джаз...радвай се, разбира се, но толкоз...друг пък показва
и вика "Хеви метъл, майна...йеееее" с тембър на Бон Скот и си мисли, че е най-открехнатия пич във вселената...трети с гордост говори за любовта си към класическата музика и как според него всичко произведено след 1896 година не е вече музика, а гъзарщина...колкото човека, толкова и вкусове...и вместо да уважават вкуса на ближния си, тези хиперинтелектуалци к"во правят? Ами заклеймяват инакорадващите се и на всичкото отгоре си мислят, че са барем една интелектуална глава над "плебеса"...
ей, ако това повдига самочувствието ви и ви прави да се чувствувате един вид "елитаристи" - ами правете си го, бе, хора...за мен, лично е смешно...ама пък кой съм аз та да ви съдя, нали?
Разбира се, тук таме могат да се срещнат известни "жълти" подмятки ( Елтън Джон-Мадона, Еменем - Елтън Джон, Синатра - Битълс, Елвис-Битълс... ), но те най-често са "еднодневки" и по-късно същите тези, подмятащи реплики към колегата си пеят заедно на една сцена.
Само на Балканите може да се забележи едно такова разделение на възвишени музициращи срещу приматни музиканти, като едните гледат с презрение на другите и дори и не ги смятат за свои колеги.
Ето ви примери от световната практика, за да не бъда голословен:
Frank Zappa, Terry Bozio, The Chieftans, Johnie "Guitar" Watson, and mongolian throat singers.
Luciano Pavaroti, Sting and Zuchero
Willie Nelson and Ray Charles
Tony Bennet and Lady Gaga
John McLaughlin and Shakti
The Chieftans and Mick Jagger
Elvis Costelo and Emmilou Harris
Frank Zappa and Gipsy Friends
Shaban Bajramovic and Cubismo
Shania Twain and Lionel Ritchie
Paul Simon and Lady Smith Black Mambazo
Музиката си е музика и не признава граници, жанрови различия и си се лее в различни форми и посоки.
Предполагам, че много от поругаващите която и да е форма на музициране изпитват някакъв странен комплекс. Гордостта с която те развяват флага на своята музикална принадлежност понякога е смехотворна.
"Аз, вика, слушам, джаз" и го казва нашият с една такава помпозност, сякаш е нещо кой знае какво и той е едва ли не член на трилатералната комисия. Ами, голям праз, че слушаш джаз...радвай се, разбира се, но толкоз...друг пък показва
и вика "Хеви метъл, майна...йеееее" с тембър на Бон Скот и си мисли, че е най-открехнатия пич във вселената...трети с гордост говори за любовта си към класическата музика и как според него всичко произведено след 1896 година не е вече музика, а гъзарщина...колкото човека, толкова и вкусове...и вместо да уважават вкуса на ближния си, тези хиперинтелектуалци к"во правят? Ами заклеймяват инакорадващите се и на всичкото отгоре си мислят, че са барем една интелектуална глава над "плебеса"...ей, ако това повдига самочувствието ви и ви прави да се чувствувате един вид "елитаристи" - ами правете си го, бе, хора...за мен, лично е смешно...ама пък кой съм аз та да ви съдя, нали?
Вълнообразно
Няма коментари
