Леле, леле, леле, чак вече съм и възпят...ами не ми остава нищо друго освен да се изчервя отново и да ви вдигна на всички единомишленици по един
Поради интереса на читателите, значи, то се видяло, ще трябва да продължа с "Разфасовките". В края на краищата…вие си ги пожелахте, дето има една дума, а аз въпреки че не съм комунист не съм и чак толкова лош човек:

КОМУНИСТИ (РАЗФАСОВАНИ) 2

Религиозни комунисти
Има си хорица на този свят които не могат да си представят живота си живян ей тъй…те трябва да бъдат регулирани от по-висши и благородни институции. Тъй като по онова време църквата по нашите земи нещо не предяла кой знае колко като институция, нейната функция на БЕЗСПОРЕН АВТОРИТЕТ беше заменена от ПАРТИЯТА и хорицата които имаха нужда от ВОДАЧ много бързо разпознаха в нея ВИСШАТА СИЛА.
Няма, значи, там дилеми разни и двоумения. Какво да правя сега? Редно ли е туй? Редно ли е онуй? Нямаш, братче, проблеми. Напълно си освободен от отговорността да взимаш решения. Еба си кефа. Абсолютно никаква отговорност там, гризене на съвеста и разни такива обременявания присъщи на индивиди с критично отношение към ДОГМИТЕ. Четеш там какво е казала ПАРТИЯТА и готово. Там всичко е написано ТОЧНО и ЯСНО.
И тези хорица си живееха животеца съвсем плавно и безболезнено. Партията казва туй-следваш го и толкоз. Никакви главоболки, никакви такива : Олеле-ами сега?
Тези хорица си имаха в дома иконата на настоящият наместник на Партията, тук на Земята - Димтров ли, Коларов ли, Червенков или Тато изпълняваха ролята на комунистически ПАПИ, а Политбюро беше нещо като сбор от кардинали и там разни такива висши проводници на истинската ПРАВДА. Техните муцунки пък красяха класните стаи в училищата и бившия дворец по време на манифестации. Едни такива, като ги погледнеш - все сериозни хора бяха тия Апостоли на Правдата. Мако Даковците там разни, Пенчо Кубадиновците и Гриша Филиповците бяха необходимата връзка между НЕГО и НАС. И тези религиозните хорица си ги знаеха и ги честваха наравно с Наместника, като по време на манифестацийките им пееха химни възхваляващи мощта на НАЙ-ПРАВЕДНАТА, а онези им махаха снизходително от Мавзолея. А бе обичаха си религиозните комунисти водачите и туй то. Кой каквото ще да ми разправя. Аз бях тогава там и с очите си съм виждал хорица които успяваха да надхитрят охраната и да минат повторно и даже потретно пред Мавзолея, само и само за да изпитат отново и отново там съответната Нирвана.
Религиозните комунисти по принцип се кланяха на Светата троица ( виж тук вече имаше известно разнообразие, в зависимост от историческия момент. При едни това беше барелеф Маркс, Енгелс, Ленин, при други Маркс, Ленин, Сталин, при трети - Ленин, Сталин, Димитров, а при четвърти пък - някаква там друга комбинация от светии, в зависимост от актуалния за сезона десен. ) и имаха на бюрата си "КАПИТАЛА" от който попрочитаха от време на време някой пасаж. Не че разбираха кой знае колко за какво става дума, ама вие пък да не би да си мислите, че дядо ви като е чел за разните тръби йерихонски и там другите му работи от Библията и той разбирал кой знае колко от тия ми ти мистерии…ами, ами…тия ги разправяй другиму, не на мен, моля ти се.
Та религиозният комунист си живееше живота съвсем спокойно. Четеше си партийните ежедневници и вярваше на всяка дума в тях. Кажеха ли че тоя е добър - значи е добър, кажеха ли че оня е ревизионист, ами значи е такъв и толкоз. Те тия дето ги пишат вестниците - нали това им е работата, да знаят кое как е. И така, живееше си религиозният комунист съвсем чинно и достопочтенно. Кажат му:" Мрази този" и той го замразваше. Кажат му: "Обичай онзи" и той го заобикваше. Жалко, викам си, че не бяха всички комунисти като тях. До сега да сме го построили комунизма, че и от татък да сме отишли.
Ама к"во да правиш.
Даже и след като починеха тия хорица, вместо некролози имаха ДРУГАРСКИ ЖАЛЕЙКИ, вместо кръст на гроба - нещо като червени пирамидки със звезда на върха ( интересно ми е как Волен Сидеров до сега не е взел да експлоатира този фримасонски символ ) и даже траурчетата на другарите им бяха като на сандинисти - червено и черно. ( а бе, почти по Стендал ). Те предполагам се преселваха на КОМУНИСТИЧЕСКОТО НЕБЕ, където функцията на ГОСПОД изпълняваше самия КАРЛ МАРКС, а на Свети Петър - не кой да е друг, ами самият Владимир Илич. Там всичко беше по-равно: и райските парцели и броя на отрядниците-ангели съблюдаващи умрелите комунисти и даже порциите в райският стол бяха напълно справедливи: На всеки му - според нуждите…
(следва )