Наследственият комунист

Имахме в нашата компания едно момче - Бобо. Той беше братовчед на Венци, та затуй, де…по случайност, дето има една дума се движеше с нас. Та, това момче - Бобо вярата в светлото комунистическо бъдеще е беше наследил от татко си - доктора, мир на праха му. Иначе майка му - леля Лили, лека и пръст беше съвсем нормална жена и дори в по-късни години свирех с нея из заведенията на "Балкантурист". Жената си беше много готина, ама - на оженила се за комунист и детето им - и то такова. А бе любовта не знае граници.
Комунист, комунист, ама на - харесала го жената и туй то и даже му пристанала и дете му родила и му позволила даже и него да го направи протокомунистче, за смях на околните. Ама пък Лили си беше търпелива женица, кротка и смирена и когато и кажехме: А бе, как ги търпиш тия двамата в къщата си? само ще приповдигне раменца и ще се засмее виновно. Душичка бе, душичка.
Не да кажеш, че Боби не беше иначе във всички други аспекти съвсем като нас - другите. Не - напротив. И пиеше, и вицове разказваше ( не политически, разбира се ) и гаджета гонеше и Би Джийс слушаше и Дейв Ди, Дози, Беки, Мик енд Тийч, даже му бяха любимци. Всичко си му беше на ред на Бобо, само дето от време на време ще вземе и ни в клин, ни в ръкав ще каже там нещо там комунистическо и ние ще изпопадаме от смях.
Той беше възпитаник на Немската гимназия, която не беше по онова време толкова отявлен бастион на наследниците на Комунистическата номенклатура като да речем Английската (за по отворените ) и Руската ( за по-елементарните ), ама все пак имаше там ореола на ковачница на бъдещи НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИ РЪКОВОДИТЕЛИ. Нали помните - по онова време който на прощъпулника хване отвертката и хайде - немска гимназия, инжинерство и после специализация - я в ГДР, я в Чехословакия, я - директно в СССР. Ковеше се тогава онази така наречена НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ, в такива условия. Такива бяха времената, дето викат. И ако искаш да си нещо по-така, това бяха в общи линии релсите към РЕАЛИЗАЦИЯТА.
Ние - по-неадекватните се обучавахме в техникуми, защото там връзки не се изискваха ( освен ако, разбира се не беше техникума "СТАЛИН" ).
Всичко си беше съвсем безкласово, както си спомняте. Нямаше експлоататори, нямаше принадена стойност и разни такива едни завързани термини. Ставаш сутрин, избърсваш се (ако се бръснеш ), сереш там, изпиваш си чая, взимаш единицата и отиваш в завода. Работиш, там каквото работиш, изкарваш си нормата, ядеш в заводския стол, работиш още малко и после - у дома. Измиваш се, значи, обличаш си там по-пичовските дрехи и ходиш "на живот". А "живота" тогава имаше съвсем по-тясни гранички от днешния "живот". Нямаше там да кажеш такива калигулщини тогава - басейни, джакузита, тинтири-минтири.
Има за сливова, има и за салатка - те ти "живот". Ами какво повече - в края на краищата. Всичко ти е подсигурено. И Гошко туй пие, и Митко и Филанкишията - и той седнал във "Феята" и той смуче там сливова и той салатка с краставички с копър боде.
Няма ги гаврошовците на Смирненски ( те са в Бойчиновци където ги превъзпитават родните Макаренковци с бой и книги за светлото бъдеще. След съответната доза терапия в последствие те ще израстнат и до съзнанието на бъдещи трудоваци, които с гордост ще СТРОЯТ И БДЯТ новият строй, докато Бобовци ходят на специализация даже в тогавашната Западна Германия ).
Много от идеалистите комунисти ( останали такива и до ден днешен ) дори и не са ги виждали тогавашните гаврошовци, защото много рядко някой от тях ще се измъкнеше от зоркият поглед на НАРОДНАТА МИЛИЦИЯ до близката книжарница за туба лепило ( което както предположихте не бе използувано по предназначение от тях ).
Докато продавах "хот дог" на Паметника "Левски", си имах там няколко такива дечица, на които давах по някоя стотинка за да ми закупуват от близкия РЕП съответната делнична преса. И те доволни и аз. ( капиталистически отношения, ама какво да правиш…промъкваха се и такива порядки от време на време ) Та, спомням си, как един от тях, когато го попитахме с Евгений: А бе ти, какъв искаш да станеш като порастнеш? Той с гордост заяви: Ами ще работя в "Чистотата". Няма там: космонавт, лекар или нещо по-така, момчето вече се насочило професионално и без вещата намеса на Педагогическата стая. Та оди ми разправяй после за гаврошовците. Не знам дали сте били в Бойчиновци, но аз служех в Огоста, което е на един хуй място от тези превъзпитателни институцийки. Всички тези оплаквачи на онзи хуманен строй трябва да бъдат организирани в екскурзионни групи и завеждани до там за да видят (ако, разбира се, все още стоят там ). Щото така, на ангро и баба ви Гицка знае.
Та, ужким почнах за Бобо и за наследственните комунисти, а гле"й до къде я докарах. Ами така е то.
Човек не знае накъде ще го завлече тоя ми ти пусти поток на мисълта. Не че съм Джойс, да речем, ама като зачаткам клавиатурата и хич даже не се сещам да се върна назад и да попрочета за какво първоначално съм тръгнал да говоря. Някак си, хем по-лесно, хем по-бързо, пък понякога и по-интересено излиза…те така - натюралмон.
Та, Бобо, не съм го виждал с години и не знам още ли се кланя на Господите на Всемирното Равенство, още ли възпява Манифеста, още ли гласува с Червената бюлетинка, но с положителност знам, че си спомням с умиление за него. Добро момче си беше и симпатяга, ако и комунистче.
Е, па сега, не може всички да сме идеални. Нъл тъй?


* * *
Влизам днес и гледам бая сеч е падала вчера...хмм...пустият ми антагонизъм не остава хората на мира.
Нели, Чоки (отговарям и на двамата едновеременно, тъй като вие в действителност разглеждате двете страни на една и съща монета...онази същата която другарят Илиев демонстративно размахва пред очите ни), в действителност "американската мечта" се постига с изключително много труд. Това е разковничето. Сега, дали труда ще бъде физически, умствен или някаква комбинация от горните два е без абсолютно никакво значение. Дали ти ще си с IQ на волнонаемник от Строителни войски или с такъв на опаковчик на архитектурни и географски обекти е също така без особено значение. Ако ти умееш да извършиш нещо по-добре, по-ефтино или по някакъв си начин по-ефикасно от онзи до теб - ти просто "вървиш" и толкова. Кой каквото ще да ми разправя, каквито и сценарии да ми разпостила, каквито и доводи да се опита и да ми привежда, след като раздробим дори и най-сложните ситуаци до най-дребна детайлност ще забележим че в основата е пак онова ми ти златно сечение на ЕФЕКТИВНОСТА (максимален баланс между ПО-ЕФТИНО и ПО-ДОБРО ). Продуктът на твоя труд (независимо дали той ще е дупка в земята или мозъчна операция ) е ценен на базата на сравнение с онзи сходния с него. Това са законите на онзи мистичен "пазар". Няма "аз на тебе - ти на мен", няма "наши хора", няма шикики-микики. Ако продукта на твоя труд е предпочитан от клиента - ти вървиш, а не конкуренцията. За домашно: вземете и раздробете дори и най-завързани сценарии до основните им проблеми и ще видите, че в края на краищата с много малки изключения( обикновенно дотирани, спонзорирани, монополизирани или просто протектирани от държавата начинания ) отговорът ще е по някакъв начин свързан с гореописаното ЗЛАТНО СЕЧЕНИЕ НА ЕФЕКТИВНОСТ.
Сибила, ЧРД.
Парагрефе, поради интереса ти към темата КОМУНИСТИ ще се постарая да продължа с разфасоването, ама след малко тъй като хем съм в отпуск, хем имам да свършвам хиляди други такива ужким дребни работи (оставени да бъдат свършени баш когато съм в отпуск ). На всичкото отгоре имам тази седмица и МАЙСТОР в къщата. Чувам го че звъни даже в този момент на вратата. Ще отида да му отворя, да му задам задачките и после ще се върна на любимия ти субект. Да не кажеш после, че съм бил такъв и онакъв. Работим с кожа на клиента. ( както гласеше една стара обущарска обява )