Здрасти Айс, 
тия два дни бях зарит до гуша с работа и само надникнах снощи, след като се върнах късно за пет минутки, колкото да прочета Димитри. Благодаря ти за ласкавите отзиви. 
Колкото до "дългата" срещу "кратката" версия. Не знам, може би кратката е дала в резюме квинтесенцията на част от творбата. Не забравяй, все пак, че ампутацията е направана от професионален редактор на който работата му е именно да определя кое тежи, кое се точи и кое има нужда от подстригване. 
Както споменах и по-горе, въпрос на вкус. Едни харесват кратко, сбито и кондензирано да им се представят фактите. Никакви пискюли, никакви лирични отклонения и разни там описания на водопади, листа и разни такива разсейващи мелизми. Други пък си падат по пищни и натоварени с вътрешни чекмедженца мухабети, тромаво влачещи по няколко различни послания и то не от онези "право куме та в очи", а от ония дето са като слюда и които дават различни отблясъци в зависимост под какъв ъгъл пада върху тях светлината. А пък понякога си е въпрос просто на настроение. Има дни когато мога да си седна спокойно на двора, да си запаля една "Ромео и Жулиета", да си смуча "Мери в мензис" и да изслушам "Кармен" от край до край, а друг път просто съм в "тагадък-тагадък" mode и да се концентрирам на изключително кратки пиески - разни проторокери да речем като Бо Дидли или Фатс Домино. Ха де...същия човек съм си, ама понякога мога да потъна в пухените завивки на "разказвачите", а друг път дори и "репортерите" ми се виждат дълги. 
В последно време гледам, все повече и повече се издига в култ КРАТКОСТТА. Хората вече искат фактите - аламинут. Никакви загрявания, никакви такива увертюри със сълзливи арфи и пицикато щрайх. Давай директно с барабанчето- рам-та-ра-рам-там там. Толкоз. По-всяка вероятност и форумите имат своя принос към този остър завой към афористичността. Галантните майстори на кондензираното слово стават култови личностти. Все по-голяма популярност придобиват "кондензираните" четива и все по-малко значение се отдава на детайла, на настроението и на онази старомодна разточителност на слова. 
По всяка вероятност това е бъдещето. При тази огромна информационна лавина която ни затрупва, ние няма да имаме възможност да погълнем дори и незначителна фракция от всичко онова което имаме желанието да научим, така че в селективността си, ние волно или неволно много често отхвърляме всички онези нещица в дебелите книги ( тях все ги оставяме за някой друг път, който при мен идва по-рядко отколкото ми се ще) и се хвърляме към първите попаднали ни пред очите "canned goods" които можем да изконсумираме и на крак. 
Спомням си, навремето четох някакви антични романи и в интерес на истината, това бяха едни от най-скучните четива които някога съм чел. Не лоши, но толкова протяжни, сякаш са били написани за хора притежаващи повече свободно време и от албански кантонер. Всичко се точи като лиги, отдава се значение на разни незначителни детайли, а пък да не говорим за повествованието, което тече по-бавно и от сценарий на интелектуален български игрален филм от началото на 70те. Ако не ми идеше да ги захвърля поне дузина пъти ( на парче ), па на. Добре че имам там, известно количество упоритост, та ги изчетох до края. (предполагам че и моите предълги текстове 
тук предизвикват подобни реакции и сигурно мнозина си викат: А бе кой ще ти ги чете тия ми ти чааршафи?"хмммм... ; )
Въпреки, че аз самият не очаквам повече от 20% от форумците да ги четат, този път останах с чувството че процентът беше малко по-голям. 
Колкото до негативните бръмченета, честна дума, изобщо не ме притесняват, от една страна защото си е съвсем в реда на нещата някои хора да се отвращават от други хора, а от друга пък...не смятам, че трябва да се доказвам пред някого. Ами не им харесва, не им харесва...никого насила не съм го карал да чете, в края на краищата. 
Как стоят нещата при теб? Аз за съжаление твърде късно отворих пощата си ( отварям я от време на време и понякога се случват сакатлъци ) и не можах да чуя онова по радиото, за което ме е яд. Предполагам че ентусиазмът ти не е отминал и ти все още си на МУЗИКАЛНИ ВЪЛНИ. 
Още веднъж, сърдечни благодарности и пожелания за срещи с музи. 



 


Фичо, не вярвай баш на всичко което пише моята комшийка. Не че е лоша женица, ама имай предвид че след толкова години благоговение пред олтара на Поповски, съзнателно или несъзнателно е попила от любовта към...хммм....(меко казано) хиперболата. 

 

Редактирано от - Грациан на 30/9/2004 г/ 04:49:15