Постинг
30.08.2013 03:46 -
ПРОВИНЦИАЛНИТЕ МЛАДИ ПОЕТИ
Дисклеймър:
Сигурно тези от вас, които имат търпението и желанието да четат моите дълги постинги са забелязали моята открита неприязън към провинциализма. Искам да повторя ( хмм...не е точната дума, ама карай не ми се измисля нова в момента ) за кой ли път: Аз нямам нищо против хората родени в провинцията. Много от най-добрите ми приятели са родени там. Най-уважаваните от мен форумци също са родени в провинцията ( дай да спомена само няколко от тях: Круела, Нели, Наум, Фичо ), така че под провинциализъм аз имам предвид само онова на което му викат македонците малограджанство. Онова арогантно самочувствие което е подплатено с категорични констатации и амбицийки: Дай да не се мина. Аз съм най-умния. Аз разбирам от поезия. Ти си тъп. Сега че му разгоним фамилийката. А бе, той на мене ли тия? Аз съм интелигентен! и т.н.т Ясна ви е картинката, предполагам.
Дай сега да минем към същественното:
Има много голяма разлика между сбор от красиво звучащи и неестественно подредени думи и Поезия с "голяма буква". Докато целта на първата е да шокира обикновенния потребител на това изкуство, то втората е определено рожба на творец искащ наистина да сподели с околните ( или дори само с един човек, често дори той самия е този един човек ) своите мисли и емоции.
Всеки който тръгне да ми твърди, че разбира от поезия е според мен full of shit, тъй като целта на поезията (както и на музиката и танца ) е не да бъде разбрана, а почувствувана.
Истинските ценностни поети са култивирали своите умения не в кръжоци по стихотворство( или както гледам сега им викат уъркшопове ) и не дисектират творбите на колегите за да измъкнат от там някой творчески иширет. Представяте ли си Ботев или Вапцаров да посещават уъркшоп? Представяте ли си Едгар По или Бодлер дискутиращи поетични хватки в интелектуални кръжоци с Георги Константинов, който след като им обясни как да "хванат читателя" с разни уреди раздаващи шамари и бели птици край морския бряг накрая дори снизходително ги дарява и с романтичен псевдоним, който да ги направи по-желани в очите на жадните за интелектуалност почитателки на поезията.
Какво е това миришещо на ТПК презиме Киров? ( или каквото му е там името на младежа ). И като Йоан Кръстител го поръсва там с малко мастичка ( или каквото пият там ) и му казва с тембър искащ да наподоби онзи на Левитан: От днес ти вече си Брегов.
Cool, нали там... морски асоциации, пристани, завръщане...а бе изобщо много е гот...пичките ще се изпотепат да купуват стихосбирки от поет с име Брегов. Слушай ми думата. И момченцето слушка. Хвърля на боклука името което му е дадено като наследство и прегръща новото, което е част от ключа към успеха.
Едно от първите неща които комплексиран провинциалист прави в големия град е опит да се отърси от всичките онези издаващи провинциалността му признаци. Той иска да се слее с аборигените, да бъде един от тях, да говори с техния жаргон, да чука същите готини мацки които чукат те и да може като равен с равен да говори с тях ( разбира се с надеждата че като достигне това ниво, следващото ще е да говори отгоре-надолу с тях). Не забравяйте - Той е изключително амбициозен!
Няма да позволи да бъде изхвърлен от бленувания РАЙ и да бъде захвърлен пак в онова скучно градче със скучен площад, сиви калдаръми и безумно прости и неинтелектуални жители!
За да достигне това плато той е готов не само да се откаже от ИМЕТО си, но ако му кажат, ще се откаже и от родителите си и от истинските си мисли и чувства даже! Какво? Казвате значи, че ако използувам тия алегории слога ми ще е по-убедителен! Добре, добре. Веднага ще опитам. Колкото повече се бори да бъде по-различен, толкова по-унифицируем става. Бягайки от своите естественни мисли и чувства ( а всеки малко по-чувствен читател безпогрешно усеща фалшиво поднесените, предназначени само за "вижте ме колко съм интелигентен и с каква уникална чувственност съм надарен" ) младият творец навлиза в един свят на криви огледала, където в борбата за уникалност всичките онези "творци" са се превърнали в жалки занаятчии изработващи конвейрни ПРОДУКТИ с красиви думи компилирани в неестесвенни постройки.
Разбира се, има и много искренни и истински поети. Доста от представяните в тази рубрика могат да бъдат окачествени като вълнуващи (особенно представителките на нежния пол).
Както казах по-горе, поезията се чувствува. Лъжливите послания просто дращят и дразнят с помпоните и висулките напудрена символика, не сте ли забелязали? Не казвам, че няма и някои изключително вещи занаятчии, които са достигнали до ниво от което могат да сътворят фабрикувана чувственност и да ви я пробутат за истинска.( Е, на тях им свалям шапка за професионалността и умението да манипулират чувствата ) , разбира се. Постигнали са целта си, в края на краищта. Повечето творци обаче, не лъжат. Дори и най-големите ( и знаещите как да манипулират ) знаят че разковничето си е самата ИСТИНА. Давай както си е. Оголвай, да го еба, тая ми твоя душица и хем няма да се чудиш какви да ги изфабрикуваш, хем пък наистина ще се получи нещо красиво, тъй като истинното често е по-вълнуващо и от измисленото.
Сигурно тези от вас, които имат търпението и желанието да четат моите дълги постинги са забелязали моята открита неприязън към провинциализма. Искам да повторя ( хмм...не е точната дума, ама карай не ми се измисля нова в момента ) за кой ли път: Аз нямам нищо против хората родени в провинцията. Много от най-добрите ми приятели са родени там. Най-уважаваните от мен форумци също са родени в провинцията ( дай да спомена само няколко от тях: Круела, Нели, Наум, Фичо ), така че под провинциализъм аз имам предвид само онова на което му викат македонците малограджанство. Онова арогантно самочувствие което е подплатено с категорични констатации и амбицийки: Дай да не се мина. Аз съм най-умния. Аз разбирам от поезия. Ти си тъп. Сега че му разгоним фамилийката. А бе, той на мене ли тия? Аз съм интелигентен! и т.н.т Ясна ви е картинката, предполагам.
Дай сега да минем към същественното:
Има много голяма разлика между сбор от красиво звучащи и неестественно подредени думи и Поезия с "голяма буква". Докато целта на първата е да шокира обикновенния потребител на това изкуство, то втората е определено рожба на творец искащ наистина да сподели с околните ( или дори само с един човек, често дори той самия е този един човек ) своите мисли и емоции.
Всеки който тръгне да ми твърди, че разбира от поезия е според мен full of shit, тъй като целта на поезията (както и на музиката и танца ) е не да бъде разбрана, а почувствувана.
Истинските ценностни поети са култивирали своите умения не в кръжоци по стихотворство( или както гледам сега им викат уъркшопове ) и не дисектират творбите на колегите за да измъкнат от там някой творчески иширет. Представяте ли си Ботев или Вапцаров да посещават уъркшоп? Представяте ли си Едгар По или Бодлер дискутиращи поетични хватки в интелектуални кръжоци с Георги Константинов, който след като им обясни как да "хванат читателя" с разни уреди раздаващи шамари и бели птици край морския бряг накрая дори снизходително ги дарява и с романтичен псевдоним, който да ги направи по-желани в очите на жадните за интелектуалност почитателки на поезията.
Какво е това миришещо на ТПК презиме Киров? ( или каквото му е там името на младежа ). И като Йоан Кръстител го поръсва там с малко мастичка ( или каквото пият там ) и му казва с тембър искащ да наподоби онзи на Левитан: От днес ти вече си Брегов.
Cool, нали там... морски асоциации, пристани, завръщане...а бе изобщо много е гот...пичките ще се изпотепат да купуват стихосбирки от поет с име Брегов. Слушай ми думата. И момченцето слушка. Хвърля на боклука името което му е дадено като наследство и прегръща новото, което е част от ключа към успеха.
Едно от първите неща които комплексиран провинциалист прави в големия град е опит да се отърси от всичките онези издаващи провинциалността му признаци. Той иска да се слее с аборигените, да бъде един от тях, да говори с техния жаргон, да чука същите готини мацки които чукат те и да може като равен с равен да говори с тях ( разбира се с надеждата че като достигне това ниво, следващото ще е да говори отгоре-надолу с тях). Не забравяйте - Той е изключително амбициозен!
Няма да позволи да бъде изхвърлен от бленувания РАЙ и да бъде захвърлен пак в онова скучно градче със скучен площад, сиви калдаръми и безумно прости и неинтелектуални жители!
За да достигне това плато той е готов не само да се откаже от ИМЕТО си, но ако му кажат, ще се откаже и от родителите си и от истинските си мисли и чувства даже! Какво? Казвате значи, че ако използувам тия алегории слога ми ще е по-убедителен! Добре, добре. Веднага ще опитам. Колкото повече се бори да бъде по-различен, толкова по-унифицируем става. Бягайки от своите естественни мисли и чувства ( а всеки малко по-чувствен читател безпогрешно усеща фалшиво поднесените, предназначени само за "вижте ме колко съм интелигентен и с каква уникална чувственност съм надарен" ) младият творец навлиза в един свят на криви огледала, където в борбата за уникалност всичките онези "творци" са се превърнали в жалки занаятчии изработващи конвейрни ПРОДУКТИ с красиви думи компилирани в неестесвенни постройки.
Разбира се, има и много искренни и истински поети. Доста от представяните в тази рубрика могат да бъдат окачествени като вълнуващи (особенно представителките на нежния пол).
Както казах по-горе, поезията се чувствува. Лъжливите послания просто дращят и дразнят с помпоните и висулките напудрена символика, не сте ли забелязали? Не казвам, че няма и някои изключително вещи занаятчии, които са достигнали до ниво от което могат да сътворят фабрикувана чувственност и да ви я пробутат за истинска.( Е, на тях им свалям шапка за професионалността и умението да манипулират чувствата ) , разбира се. Постигнали са целта си, в края на краищта. Повечето творци обаче, не лъжат. Дори и най-големите ( и знаещите как да манипулират ) знаят че разковничето си е самата ИСТИНА. Давай както си е. Оголвай, да го еба, тая ми твоя душица и хем няма да се чудиш какви да ги изфабрикуваш, хем пък наистина ще се получи нещо красиво, тъй като истинното често е по-вълнуващо и от измисленото.
Вълнообразно
Няма коментари
