Параграфе, ще го кажа бе човек, що да не го кажа: Избори се печелят с пари. Are you happy now?
Ами така си е. И слава богу че е така. Хиляди пъти по-добре отколкото с тояга и шмайзер. Парите, ако погледнеш какво са? Ами просто символичност. Хартия там някаква си с рисунки на културни и исторически личности. Единственната разлика от да речем албум с репродукции, обаче е, че те са кондензиран труд или материал.
Е, ти на кой би имал повече доверие? На онзи който е съумял да акумулира тези символи ( то не всеки ги може тия ми ти работи, повярвай ми. За това са си необходими качества много подобни на онези необходими за “водачество” на партия ) или на оня голтак със сопата, който е готов да преразпределя ония ми ти благинки сътворени от работните и можещите?
Именно това ме отвращава от онези “борци за правда”, които все плачат че били “преебани”, все ги били експлоатирали, все някой друг им бил виновен за неволята. Ами, то, с речи и митинги не се постига благосъстояние, за туй си требе бачкане.
Ако не си способен да си предприемач, изобретател или дори обикновен шмекер, ами отиваш и работиш за някой който знае как “стават тия работи”, запознат е със законите на пазара, има там необходимите умения ( включително и това как да си създава връзки в “корупционни общества” и как да се бори успешно с конкуренцията в “не чак до там корупционни”). Ако не ти харесва какво ти предлага той, отиваш при друг, ако той пък не харесва какво ти му предлагаш, пък той си наема друг работник. Чисто и просто. Търсене и предлагане.

09 Декември 2004 17:51