Принципно погледнато индивидите с "ляво мислене" са доста кохерентни същества. Техният мироглед е лимитиран и в общи линии тяхната философия е базирана на девиза "АЗ ИСКАМ". Няма, разбира се, нищо лошо в това да искаш и да имаш съответните там претенции за ДОСТОЕН ЖИВОТ, стига разбира се, да имаш и нужните ( дето им викат испаноговорящите ) COJONES.
Ако погледнем, реално, всеки нормален човек иска да живее щастливо, безпроблемно и да изстиска, дето има една дума, максимумът от този живот. Това е ясно и логично. Едва ли има някой да жадува да гепи твърд шанкър или пък да умре от гладуване. Предполагам, че относно онова което очакват от живота хората имат доста сходни вкусове. Къщичка или апартаментче, кола, битова апаратура, културни и социални развлечения, добро здравеопазване, образование, здравословно изхранване и не на последно място - някакви смислени начини за прекарване на свободното време ( било то Интернет, почивка на море, спортни състезания или даже рекреативен секс ). Хубаво. До тук, картинката е ясна.
Замъгляването започва когато се затърси динамото което би подсигурило и поддържало този ми ти стандарт на живот. Докато при лявомислещите преобладава метафизичната нагласа на съзнанието, че някаква си външна и не зависеща от тях сила, най-често обожествявана във формата на някаква си инстутуция ( било то профсъюз, било то партиен комитет или най-вече срещаното събирателно от което се очакват чудеса - ДЪРЖАВАТА ), която е длъжна да им подсигури тоя ( вече станал митичен ) ДОСТОЕН ЖИВОТ. Според тях някъде си съществува някаква си конспиративна група от индивиди предвождани от някакъв си сатанистичен лидер ( често с вида я на Иван Костов, я на Джордж Буш, я на...убий ме, ама не знам поради какви причини...на милиардера Сорос ), която изсмуква всички онези парички, които би трябвало да отидат в джоба на Гуджо. И само ако ги нямаше тия гадове Гуджо щеше да си живее живота като Симеончо. Целта на Гуджо е била винаги изтреблението ( било то физическо или морално) на тези гнусни индивиди. Тъй като, за съжаление, обаче, тази конспирация има поведение на стоглава ламя, колкото повече глави режеш, толкова повече нови изникват, то и задачата на Гуджо се оказва със сизифови пропорции. Громи ли, громи нашия врагове, а те изникват като пролетен райграс наоколо. И в тази, дето я наричаше другаря Троцки ПЕРМАНЕНТНА РЕВОЛЮЦИЯ, броят на враговете с партиен билет е доста често по-голям дори и от външните врагове. Ако се поразровите из историческите корени на тази традиция ще видите, че най-ефективни в това начинание са били червените кхмери на Пол Пот, въпреки че и не по-малко старание са положили другарите в СССР, Китай и в другите братски страни. Плевят те бурените, дето ги наричаше другаря Сталин, плевят...а то все нови и нови израстват. Колкото по плевиш, толкова повече избуяват. Над 70 години плевиха нашите, ама достойния ми ти живот все нещо го забавяха обективните причини. Я диверсия някъде, я саботаж - другаде, я заговор на тъмните сили. Не стига външни врагове, ами и вътрешни с лопата да ги ринеш, да не говорим пък за неблагоприятните метеорологически условия и изненадите на зимата...а бе...не му върви на Гуджо и туй то. Положителното в случая обаче е НАДЕЖДАТА. Каквото и да става, Гуджо никога не бива ОБЕЗКУРАЖАВАН. Напротив постоянно му се повтаря: Ей сега да се справим и с тия и край. Сядаш, брато и... шапка на тояга. Да де ама идва там...действие...хммм...154 323 и се почва пак: Уф, ах...мамка му прасе...начи тоя път се измъкна...ама... Ей, да еба...тоя път не успяхме, ама следващия.... и както пееше онзи гимназист, олицетворен от Коста Карагеоргиев в оня сериал: И ТАКА ДО КРАЯ НА СВЕТА.
следва