Според мен, направо е невъзможно да промениш мисленето на човек с циментирани в съзнанието си ДОГМИ. Ако забелязваш, мнозина тук просто действуват като бетонна стена на НЕПОКЛАТИМОСТ И ВЯРА ДО ГРОБ В ИДЕИТЕ.
Според мен, направо е невъзможно да промениш мисленето на човек с циментирани в съзнанието си ДОГМИ. Ако забелязваш, мнозина тук просто действуват като бетонна стена на НЕПОКЛАТИМОСТ И ВЯРА ДО ГРОБ В ИДЕИТЕ.
Ти го кръстиш - дето викат - то пърди.
Чудя се понякога, дали има смисъл изобщо да разделяш тези наивитетни душици от илюзиите им, от вярата че хората ще еволюират през нощта и ще станат изведнъж по-добри, по-сговорни, по-състрадателни и всичко ще тръгне плавно, целенасочено и ведро, като в кадри на пропаганден филм за бригадирското движение...щото пък дето викаше Вапцаров:
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо

В края на краищата едни живеят цял живот приготвяйки се за "оня свят", докато други просто са роби на другата идея - "рая тук на Земята" и правят и струват всичко възможно за постигането на тази работническокласова нирвана, ама пусто - не става и не става...единственния начин познат от историята за постигане на равенство е ПРОКРУСТОВОТО ЛОЖЕ и сума ти и хорица ( милиони ) бяха изравнен в този уродлив социален експеримент - колкто повече убиваш, обаче - толкова по не става...поизмориха се, значи, след време нашите, пооядоха се и докато разлабват каиша, то взе и се обърна каруцата ( вече почти празна).
Е, както виждаме, намират се още leftovers които чакат куковото лято, ама пък в края на краищата - щом им прави кеф?