Постинг
03.03.2014 17:01 -
Кредит
Кредит
Отново се срещаме с онова така познато ни туморче от "модерната" родна литература: синдромът за креиране на нещо "много така" - мистично, интелектуално и само за "посветени" и отново резултатът е същият: лабиринти без изход, прозирни метафори, куцукащо повествование, неубедителни герои, липса на ритъм, сравнително добе описани фрагменти, които обаче съчетани в едно правят едно голямо лайно. Изобщо, с две думи казано: НЕ ГЕПИ!
Не ме разбирайте криво, аз с много голям интерес се потапям в мистичните светове и на Маркес и на Андрей Бели и на Вонегът и на Виян... да ме прощава авторът, обаче той е точно толкова далеч от тази "магична символичност", че чак изглежда смешен.
Наистина
Допълнение (за хептен пристрастени "СЕГА"-лози):
Виж това че се е посветил на екзотично животновъдство (за авакумзаковско домашно:намерете статията за него в един от миналите броеве
) е похвално. Сигурен съм, че е много готин пич с който си бихме имали приказката ( като съгражданин и горе-долу в моята възрастова група), ама с такива "зидаромазачни харипотеровщини" просто "не върви". Честно. Нема с"а к"во да се пра"им на "готини" и снизходителни. По-добре е така: Право куме, та в очи. Повярвайте ми.
Или да се взима в ръце и тотално да смени подхода си към литературните си изяви ( има потенциал, ама го изпляква като чикия върху мокър пясък...дето има една дума) или там да се радва на рибките и търси изява в някакви други води.
* * *
Да си кажа правичката не бях очарован от поезията на девойката, но пък и не бях разочарован (та затова ще си оставя палеца на мира). Има нещо интересно в нея, ухае на нещо добро и най-важното има го онова "ето аз имам да споделя нещо с вас, което ме вълнува". Както винаги, обаче, желанието на някои преподаватели по стихожонгльорство да изглеждат авангардни им прави лоша шега и вместо да шашнат тълпите с някакво си авангардно иноваторство ( познато ни...къхък, къхък... още от много ранна дадаистична ера), те се оплитат като пиле у кълчища в мрежите дето са поставили самите те за лов на карагьоз и разни други такива "морски дарове".
Личи си че момичето не е тъпо и ако се отърси от "мерака да бъде новата Силвия Плат" може и да произведе в бъдеще нещо стойностно.
Към авторката: Гле"й са, булке млада - бъди си ти и ще видиш колко по-лесно ще ти бъде да твориш. Пиши това което наистина изживяваш, а не онова което мислиш че звучи хубаво. За сега - препоръчвам ти да четеш Валери (примерно)
Сиби, не си ли разбрала за толкова години че всичко което пиша си е само лично мое, съвсем субективно, мнение. Нито се опитвам да го пробутам за миродавно, нито пък смятам че трябва всички да са съгласни с него.
Всеки от нас е продукт на различни влияния, различни закалки и разбира се дори различен генетичен материал. Даже и трилионите клетки дето ни съставят самите нас са различни, пък какво остава за различните биоорганизми, дето бродят по тая ми ти планета и изказват мнение за щяло и нещяло, нали?
Едни много обичат да ядат риба, а други ( такива като мен) изобщо не могат и да помиришат нещо със студена кръв. Едни предпочитат да са "отгоре", втори да са "отдолу", трети да са в "гръб", а четвърти пък незнам си в к"ва си там камасутрищина. Колкото хора, толкова и мнения и красоти и великолепности.
За тебе, авторът може и да е най-великия, но за мен ( на базата на този един единствен негов разказ който съм прочел )...амиии... нещо не ми е много велик, честна дума. Даже и в пасажите които ти ни сервира откривам една барокококова и някак си форсирана с клизма поетичност, която не ми е лично по вкуса. Туй то. НА МЕН НЕ МИ ХАРЕСВА.
Нито осъждам някого на който му харесва, нито пък смятам че моята критика ще срине кариерата на човека. Аз просто си мисля (както споделих в предишния си постинг) че с подобен род писания просто може да впечатли само "лесновпечетляващи се" читатели ( ти ако се сещаш по едно време си падаше изключително много дори и по Поповски, и го обсипваше с подобни хиперлативни душове... да ти напомня, де...ако си забравила) Забележи обаче, че по едно случайно съвпадение повечето от изразилите мнение такива обикновенни читатели ( като мен ) не сме чак толкова лесновпечатляващи се .
Колкото и величественни да са за тебе тия отрязъци "гениалност", мен не ме мръднаха и сантиметър, да го еба... и за да не съм голословен ще ти обясня защо именно:
а) пасторала с гайдата: Наистина имаме съвокупност от добре звучащи български думи, но да ти кажа честно видя ли някой литературен герой с музикален инструмент на лунна светлина вместо да се развълнувам, да го еба - почвам да се хиля, тъй като тия ми ти свирни срещу луната с фолклорни инструменти са ми дотолкова досадили че направо прескачам всички пасажи (ако е четиво) и кадри ( ако е видиво) обрисуващи това родно балканско начинание...в края на краищата толкова са прекспонирани от източноевропейските "интелектуални творци", като почнеш от Елин Пелин, та стигнеш до Костурица, че вече са се превърнали в ДОСАДНО И СМЕШНО КЛИШЕ. Особенно пък когато става въпрос за ревване на пискуни без да се извършва запушване на каквито и да е било дупки и хеле когато пък накрая главният герой умре от умора и скръб ( а предполагам и от отвращение че авторът му е предписал толкова идиотска и лишена от логика кончина).
б) "змейовата дуалистична маструбация" звучи изключително нелогично (може би понеже е извадена от контекст), но от онова което прочетох мога да ти кажа само че е толкова натоварена с ненужна символика, че усещаш как ще се сгромоляса всеки момент от всичките тия прилагателни накичени по нея.
Още веднъж ще ти повторя:НЕ МЕ ГЕПИ И ТУЙ ТО. Разбира се, напълно уважавам вкусовете на всички вас и намирам за съвсем в реда на нещата да има хора които дори и да ронят сълзи на такъв род проза.
Сиби, нали ти обясних, бе, душа? Дай сега, още веднъж, ама с повечко метафори, тъй като гледам че ти си падаш по послания с митогеми. 
Писането е нещо като душевен ексхибиционизъм. Разтваряш шлифера, да го еба, и започваш да размахваш вътрешния си мир пред очите на нищонеподозиращите читатели. Един, да речем, ще извади паламарка с размер на пожарогасител клас "АВС" и направо ще ти замъгли съзнанието с пламнали алегорични желания, митологични фантазии и разни такива хеликонодобивни бълбукания. Друг скромно ще поразвее среднокалибрен токмак с разширени вени, който наистина - няма да те хвърли в нокаут, но пък все пак леко ще помъзгави вътрешната страна на хълбоците ти, докато трети ще скача нагоре-надолу, ще се кълчи като фигурист на волна програма, ама пусто онова дето му се мъдри между нозете нещо хич го няма. Каквито и пируети и тройни аксели да прави, нещо все оная ми ти атрофирана пишчица ти е в главата и ти хем му гледаш сеира, хем си викаш на акъла: То"а па къде е тръгнал и той да ми се прави на "барабар Петко с мъжете".
Така че, не всичко е софтуер, душа...отдай почит и на хардуера...защото веднага си проличава ...не знам аз рентгеново око ли имам, като Кайли -трето или пък просто е придобит рефлекс на базата на дълги и продължителни наблюдения, но успявам да доловя (или барем така си мисля ) наличието на качествен хардуер. Просто по-различно е и е туй то. Ако тръгна да ти обяснявам всичките онези хиляди механизми които ми помагат инстинктивно да захаресвам или да не захаресвам някой автор едва ли ще успея.
Едни метафори натискат емоционалните бутони на един вид хора, а други на друг. Ето да речем нашият задочен приятел - Шантавия ще те издуха направо и с дъхави метафори и с неочаквани фабулни завои и със силно запеметяващи се герои. Джазка те значи, като теляк на лакана и ти смъква цели филизи душевна кир с онова ми ти напоено с калиев хиперманганат кесе. Защо да речем, на мен той ми харесва? Защо обожавам Радичков? Защо не казвам нещо подобно за Леонид Андреев, да речем или за Сароян? Аз лично не познавам нито един от гореописаните, но докато тях ги чувствувам изключително близки, твоят кумир просто, както ти казах "не ме гепи".
А това че героят от "модернистичният роман" бил останал жив след онова мистично гайдаруване може да е известно само на някого който е чел цялото произведение, в края на краищата. Аз наистина съм "голяма работа", но не пък чак толкова, че да мога да отгатна кой от цитираните от теб пасажи е от по-ранна от (повествователна гледна точка) историческа доба. Не смяташ ли?
А иначе, хей...хич недей и да мислиш да си променяш мнението за човека, заради това че на мен не ми действувал! Аз съм си аз, а пък ти си си ти.
То макар и да участвуваме в една и съща извънсебична действителност (дето и вика Дипак Чопра) ние все пак сме доста различни и както виждаш аз се стремя да уважавам различията (нещо което се научих тук, в мултикултурна Канада) и което ти го препоръчвам горещо.
* * *
Лелеййй, а бе, нема мира тази наша Сибила...добре де, айде пак да се върнем към това което казвам аз:
______________________________
Виж това че се е посветил на екзотично животновъдство (за авакумзаковско домашно:намерете статията за него в един от миналите броеве ) е похвално. Сигурен съм, че е много готин пич с който си бихме имали приказката ( като съгражданин и горе-долу в моята възрастова група), ама с такива "зидаромазачни харипотеровщини" просто "не върви". Честно. Нема с"а к"во да се пра"им на "готини" и снизходителни. По-добре е така: Право куме, та в очи. Повярвайте ми.
Или да се взима в ръце и тотално да смени подхода си към литературните си изяви ( има потенциал, ама го изпляква като чикия върху мокър пясък...дето има една дума) или там да се радва на рибките и търси изява в някакви други води.
______________________________[/ quote]
...и как то излиза казано от мен, според теб:
[quote]
________________________________
Но наистина, не можеш да посъветваш един автор, ей така, да се занимава с екзотично животновъдство щото някой си разказ негов не бил ти се понравил.
***
Ако рече да нададе ухо за приказките, дето му предричат какъв ли не писателски апокалипсис, ми то ще вземе да се откаже, брато, писателите са нежни души. И ние с теб ще страдаме. Не е ли така?
________________________________
А дай сега да вземем моливчето и да намерим петте разлики:
1. Аз не съветвам авторът да започне, а просто да продължи да се занимава с екзотично животновъдство, което изобщо не е едно и също. На всичкото отгоре, аз намирам това негово занимание за похвално, ако забелязваш, и то без капка ирония.
2. Ако забелязваш, също, аз отчитам потенциала на човека, неговата ерудираност, начетеност, познаване на родните литертрадицийки и даже съм сигурен че можем и да бъдем приятели (отново споменато в предишен постинг) и бихме имали дълги и приятни разговори... онова което не ми харесва е недобре осъщественния творчески летеж на автора. Както споменах:Просто не може да ме убеди и туй то. Дали е поради несходство с рецепторите за хубаво и лошо, дали е поради други причини - не знам...както казах и пак ще повторя: Не ми действува...което е най-важния критерий за КАЧЕСТВО в тия мътни води.
Ето да речем, един от форумците чиято ерудиция, интелект, мъдрост и социална критика ценя изключително високо (мога определено да кажа че е моят форумен фаворит), също не ме "мърда" кой знае колко в качеството си на белетрист. Туй то. Върховен ум, точен като бръснач език, може би най-добрата аналитична журналистика която съм чел (а аз съм чел доста такава и то не само тук), но тръгне ли да вкарва всичко това в "герои" и нещо се загубва...не казвам че е лошо...но не е ОНОВА.
3. Ако ме питаш мен, аз предпочитам да чуя от хора чието мнение ценя и на чиито инстинкти и рефлекси вярвам не духоповдигателни фрази, а най-обективното им мнение относно моята работа (независимо дали става дума за музика, газхроматография или дървенофилософска творба) . Веенето на ветрило само би ми дало една фалшива егопатерица и туй то. Истната макар и да боли ( дето пишеше по лексиконите) е далече по-желаното от мен самия.
И това също: Абсолютно без грам ташак.
4. Ако задам на някой от моите приятели (на които безусловно вярвам) въпроса: Кажи ми, копеле, ти какво мислиш? Да зарязвам ли поминъка си, дето слага комата на масата ми, да изтегля всичките си спестявания, да си направя студиото на професионално ниво и да тръгна да се занимавам 100% с музика, която както знаеш обожавам? Познай какво ще ми е бъдещето, ако получа грешни сигнали, поради сантиментални и "дай да не го обидим човеко" причини.
5. Пасажите които публикува "постмортем" наистина са доста добри и въздействуващи, но тъй като тук в канадските книжарници не могат да се намерят творби на този автор, моите преценки се базират само на онова което ни е предоставено. А в него няма нищо нито ново* и онази сбирщина от рециклирари пенчославейковщини, опити за неокафкианство и сюжетни нишки ( както много проникновено забелязва нашия добър приятел FORZA NATO ) достойни за киностудио "Бояна".
Извинявай за късния отговор, но в момента се приготвяме да чакаме гости ( празнуваме с булката 25 години мирно съвместно съжителство) и само в паузите успявам да слезна до мазето и да хвърля едно око на темата ( ето тоя път даже специално го направих заради теб! )
23 Януари 2006 00:31
Отново се срещаме с онова така познато ни туморче от "модерната" родна литература: синдромът за креиране на нещо "много така" - мистично, интелектуално и само за "посветени" и отново резултатът е същият: лабиринти без изход, прозирни метафори, куцукащо повествование, неубедителни герои, липса на ритъм, сравнително добе описани фрагменти, които обаче съчетани в едно правят едно голямо лайно. Изобщо, с две думи казано: НЕ ГЕПИ!
Не ме разбирайте криво, аз с много голям интерес се потапям в мистичните светове и на Маркес и на Андрей Бели и на Вонегът и на Виян... да ме прощава авторът, обаче той е точно толкова далеч от тази "магична символичност", че чак изглежда смешен.
Наистина
Допълнение (за хептен пристрастени "СЕГА"-лози):
Виж това че се е посветил на екзотично животновъдство (за авакумзаковско домашно:намерете статията за него в един от миналите броеве
) е похвално. Сигурен съм, че е много готин пич с който си бихме имали приказката ( като съгражданин и горе-долу в моята възрастова група), ама с такива "зидаромазачни харипотеровщини" просто "не върви". Честно. Нема с"а к"во да се пра"им на "готини" и снизходителни. По-добре е така: Право куме, та в очи. Повярвайте ми. Или да се взима в ръце и тотално да смени подхода си към литературните си изяви ( има потенциал, ама го изпляква като чикия върху мокър пясък...дето има една дума) или там да се радва на рибките и търси изява в някакви други води.
* * *
Да си кажа правичката не бях очарован от поезията на девойката, но пък и не бях разочарован (та затова ще си оставя палеца на мира). Има нещо интересно в нея, ухае на нещо добро и най-важното има го онова "ето аз имам да споделя нещо с вас, което ме вълнува". Както винаги, обаче, желанието на някои преподаватели по стихожонгльорство да изглеждат авангардни им прави лоша шега и вместо да шашнат тълпите с някакво си авангардно иноваторство ( познато ни...къхък, къхък... още от много ранна дадаистична ера), те се оплитат като пиле у кълчища в мрежите дето са поставили самите те за лов на карагьоз и разни други такива "морски дарове"
.Личи си че момичето не е тъпо и ако се отърси от "мерака да бъде новата Силвия Плат" може и да произведе в бъдеще нещо стойностно.
Към авторката: Гле"й са, булке млада - бъди си ти и ще видиш колко по-лесно ще ти бъде да твориш. Пиши това което наистина изживяваш, а не онова което мислиш че звучи хубаво. За сега - препоръчвам ти да четеш Валери (примерно)
Сиби, не си ли разбрала за толкова години че всичко което пиша си е само лично мое, съвсем субективно, мнение. Нито се опитвам да го пробутам за миродавно, нито пък смятам че трябва всички да са съгласни с него.
Всеки от нас е продукт на различни влияния, различни закалки и разбира се дори различен генетичен материал. Даже и трилионите клетки дето ни съставят самите нас са различни, пък какво остава за различните биоорганизми, дето бродят по тая ми ти планета и изказват мнение за щяло и нещяло, нали?
Едни много обичат да ядат риба, а други ( такива като мен) изобщо не могат и да помиришат нещо със студена кръв. Едни предпочитат да са "отгоре", втори да са "отдолу", трети да са в "гръб", а четвърти пък незнам си в к"ва си там камасутрищина. Колкото хора, толкова и мнения и красоти и великолепности.
За тебе, авторът може и да е най-великия, но за мен ( на базата на този един единствен негов разказ който съм прочел )...амиии... нещо не ми е много велик, честна дума. Даже и в пасажите които ти ни сервира откривам една барокококова и някак си форсирана с клизма поетичност, която не ми е лично по вкуса. Туй то. НА МЕН НЕ МИ ХАРЕСВА.
Нито осъждам някого на който му харесва, нито пък смятам че моята критика ще срине кариерата на човека. Аз просто си мисля (както споделих в предишния си постинг) че с подобен род писания просто може да впечатли само "лесновпечетляващи се" читатели ( ти ако се сещаш по едно време си падаше изключително много дори и по Поповски, и го обсипваше с подобни хиперлативни душове... да ти напомня, де...ако си забравила
) Забележи обаче, че по едно случайно съвпадение повечето от изразилите мнение такива обикновенни читатели ( като мен ) не сме чак толкова лесновпечатляващи се . Колкото и величественни да са за тебе тия отрязъци "гениалност", мен не ме мръднаха и сантиметър, да го еба... и за да не съм голословен ще ти обясня защо именно:
а) пасторала с гайдата: Наистина имаме съвокупност от добре звучащи български думи, но да ти кажа честно видя ли някой литературен герой с музикален инструмент на лунна светлина вместо да се развълнувам, да го еба - почвам да се хиля, тъй като тия ми ти свирни срещу луната с фолклорни инструменти са ми дотолкова досадили че направо прескачам всички пасажи (ако е четиво) и кадри ( ако е видиво) обрисуващи това родно балканско начинание...в края на краищата толкова са прекспонирани от източноевропейските "интелектуални творци", като почнеш от Елин Пелин, та стигнеш до Костурица, че вече са се превърнали в ДОСАДНО И СМЕШНО КЛИШЕ. Особенно пък когато става въпрос за ревване на пискуни без да се извършва запушване на каквито и да е било дупки и хеле когато пък накрая главният герой умре от умора и скръб ( а предполагам и от отвращение че авторът му е предписал толкова идиотска и лишена от логика кончина).
б) "змейовата дуалистична маструбация" звучи изключително нелогично (може би понеже е извадена от контекст), но от онова което прочетох мога да ти кажа само че е толкова натоварена с ненужна символика, че усещаш как ще се сгромоляса всеки момент от всичките тия прилагателни накичени по нея.
Още веднъж ще ти повторя:НЕ МЕ ГЕПИ И ТУЙ ТО. Разбира се, напълно уважавам вкусовете на всички вас и намирам за съвсем в реда на нещата да има хора които дори и да ронят сълзи на такъв род проза.
Сиби, нали ти обясних, бе, душа? Дай сега, още веднъж, ама с повечко метафори, тъй като гледам че ти си падаш по послания с митогеми. Писането е нещо като душевен ексхибиционизъм. Разтваряш шлифера, да го еба, и започваш да размахваш вътрешния си мир пред очите на нищонеподозиращите читатели. Един, да речем, ще извади паламарка с размер на пожарогасител клас "АВС" и направо ще ти замъгли съзнанието с пламнали алегорични желания, митологични фантазии и разни такива хеликонодобивни бълбукания. Друг скромно ще поразвее среднокалибрен токмак с разширени вени, който наистина - няма да те хвърли в нокаут, но пък все пак леко ще помъзгави вътрешната страна на хълбоците ти, докато трети ще скача нагоре-надолу, ще се кълчи като фигурист на волна програма, ама пусто онова дето му се мъдри между нозете нещо хич го няма. Каквито и пируети и тройни аксели да прави, нещо все оная ми ти атрофирана пишчица ти е в главата и ти хем му гледаш сеира, хем си викаш на акъла: То"а па къде е тръгнал и той да ми се прави на "барабар Петко с мъжете".
Така че, не всичко е софтуер, душа...отдай почит и на хардуера...защото веднага си проличава ...не знам аз рентгеново око ли имам, като Кайли -трето или пък просто е придобит рефлекс на базата на дълги и продължителни наблюдения, но успявам да доловя (или барем така си мисля ) наличието на качествен хардуер. Просто по-различно е и е туй то. Ако тръгна да ти обяснявам всичките онези хиляди механизми които ми помагат инстинктивно да захаресвам или да не захаресвам някой автор едва ли ще успея.
Едни метафори натискат емоционалните бутони на един вид хора, а други на друг. Ето да речем нашият задочен приятел - Шантавия ще те издуха направо и с дъхави метафори и с неочаквани фабулни завои и със силно запеметяващи се герои. Джазка те значи, като теляк на лакана и ти смъква цели филизи душевна кир с онова ми ти напоено с калиев хиперманганат кесе. Защо да речем, на мен той ми харесва? Защо обожавам Радичков? Защо не казвам нещо подобно за Леонид Андреев, да речем или за Сароян? Аз лично не познавам нито един от гореописаните, но докато тях ги чувствувам изключително близки, твоят кумир просто, както ти казах "не ме гепи".
А това че героят от "модернистичният роман" бил останал жив след онова мистично гайдаруване може да е известно само на някого който е чел цялото произведение, в края на краищата. Аз наистина съм "голяма работа", но не пък чак толкова, че да мога да отгатна кой от цитираните от теб пасажи е от по-ранна от (повествователна гледна точка) историческа доба. Не смяташ ли?
А иначе, хей...хич недей и да мислиш да си променяш мнението за човека, заради това че на мен не ми действувал! Аз съм си аз, а пък ти си си ти.
То макар и да участвуваме в една и съща извънсебична действителност (дето и вика Дипак Чопра) ние все пак сме доста различни и както виждаш аз се стремя да уважавам различията (нещо което се научих тук, в мултикултурна Канада) и което ти го препоръчвам горещо.
* * *
Лелеййй, а бе, нема мира тази наша Сибила...добре де, айде пак да се върнем към това което казвам аз:
______________________________
Виж това че се е посветил на екзотично животновъдство (за авакумзаковско домашно:намерете статията за него в един от миналите броеве ) е похвално. Сигурен съм, че е много готин пич с който си бихме имали приказката ( като съгражданин и горе-долу в моята възрастова група), ама с такива "зидаромазачни харипотеровщини" просто "не върви". Честно. Нема с"а к"во да се пра"им на "готини" и снизходителни. По-добре е така: Право куме, та в очи. Повярвайте ми.
Или да се взима в ръце и тотално да смени подхода си към литературните си изяви ( има потенциал, ама го изпляква като чикия върху мокър пясък...дето има една дума) или там да се радва на рибките и търси изява в някакви други води.
______________________________[/ quote]
...и как то излиза казано от мен, според теб:
[quote]
________________________________
Но наистина, не можеш да посъветваш един автор, ей така, да се занимава с екзотично животновъдство щото някой си разказ негов не бил ти се понравил.
***
Ако рече да нададе ухо за приказките, дето му предричат какъв ли не писателски апокалипсис, ми то ще вземе да се откаже, брато, писателите са нежни души. И ние с теб ще страдаме. Не е ли така?
________________________________
А дай сега да вземем моливчето и да намерим петте разлики:
1. Аз не съветвам авторът да започне, а просто да продължи да се занимава с екзотично животновъдство, което изобщо не е едно и също. На всичкото отгоре, аз намирам това негово занимание за похвално, ако забелязваш, и то без капка ирония.
2. Ако забелязваш, също, аз отчитам потенциала на човека, неговата ерудираност, начетеност, познаване на родните литертрадицийки и даже съм сигурен че можем и да бъдем приятели (отново споменато в предишен постинг) и бихме имали дълги и приятни разговори... онова което не ми харесва е недобре осъщественния творчески летеж на автора. Както споменах:Просто не може да ме убеди и туй то. Дали е поради несходство с рецепторите за хубаво и лошо, дали е поради други причини - не знам...както казах и пак ще повторя: Не ми действува...което е най-важния критерий за КАЧЕСТВО в тия мътни води.
Ето да речем, един от форумците чиято ерудиция, интелект, мъдрост и социална критика ценя изключително високо (мога определено да кажа че е моят форумен фаворит), също не ме "мърда" кой знае колко в качеството си на белетрист. Туй то. Върховен ум, точен като бръснач език, може би най-добрата аналитична журналистика която съм чел (а аз съм чел доста такава и то не само тук
), но тръгне ли да вкарва всичко това в "герои" и нещо се загубва...не казвам че е лошо...но не е ОНОВА. 3. Ако ме питаш мен, аз предпочитам да чуя от хора чието мнение ценя и на чиито инстинкти и рефлекси вярвам не духоповдигателни фрази, а най-обективното им мнение относно моята работа (независимо дали става дума за музика, газхроматография или дървенофилософска творба) . Веенето на ветрило само би ми дало една фалшива егопатерица и туй то. Истната макар и да боли ( дето пишеше по лексиконите) е далече по-желаното от мен самия.
И това също: Абсолютно без грам ташак.
4. Ако задам на някой от моите приятели (на които безусловно вярвам) въпроса: Кажи ми, копеле, ти какво мислиш? Да зарязвам ли поминъка си, дето слага комата на масата ми, да изтегля всичките си спестявания, да си направя студиото на професионално ниво и да тръгна да се занимавам 100% с музика, която както знаеш обожавам? Познай какво ще ми е бъдещето, ако получа грешни сигнали, поради сантиментални и "дай да не го обидим човеко" причини.
5. Пасажите които публикува "постмортем" наистина са доста добри и въздействуващи, но тъй като тук в канадските книжарници не могат да се намерят творби на този автор, моите преценки се базират само на онова което ни е предоставено. А в него няма нищо нито ново* и онази сбирщина от рециклирари пенчославейковщини, опити за неокафкианство и сюжетни нишки ( както много проникновено забелязва нашия добър приятел FORZA NATO ) достойни за киностудио "Бояна".
Извинявай за късния отговор, но в момента се приготвяме да чакаме гости ( празнуваме с булката 25 години мирно съвместно съжителство
) и само в паузите успявам да слезна до мазето и да хвърля едно око на темата ( ето тоя път даже специално го направих заради теб! )
23 Януари 2006 00:31
Вълнообразно
Няма коментари
