За "играта" и нейните правила
Когато някой измисли някаква игра, то той създава известни правила спазването на които е задължително за играещите. Пипнеш ли топката с ръка във футбола се наказва, удар в главата със стик в хокея се наказва, ако играеш на топчета и "буриш" - това се накзва, ако пишеш във форум дълго и препостваш свои постинги - ами и това се наказва, ако си живял в социалистическа държава и си слушал упадъчна музика - наказва се, ако си диктатура и почнеш да избиваш собственния си народ-това се наказва, ако си пушач и пушиш там където е написано "Пушенето забранено" - ами...разбира се че се накзваш.
Изобщо...създават се правила и в икономиката, в политиката, в модерния петобой, в покера, в домовете за сираци и изобщо във всички сфери на живота ни. Още даже от преди 10те божи заповеди да са били СМСвани на Мойсей, човечеството се е ръководило от някакви норми и теглилки най-паче за да не изпадне в тотална анархия и всеки да вземе да си прави каквото иска, без да му дреме за това дали околните го одобряват. Законоправиците или се избират ‌или те сами си се налагат( ако са много яки и държат и хляба и ножа) и те определят кой кога, къде, как и защо да прави туй или онуй. На някои хора им харесва да спазват правилата на играта и си я играйкат прилежно и безропотно, други се опитват да модифицират туй-онуй, ама в общи линии са за правилата, трети се бунтуват и искат правилата така да бъдат модифицирани, че и те ако може да намажат нещо в края на краищата. Има такива които успяват да минат през тънките улейчета оставени между правилата и да използуват това в своя полза, има такива които пък ги хващат по долни гащи и обират пешкира.
Правила, да се разберем, трябва да има. Виж дали пасват на твоя мироглед, на твоите стремежи, на твоите виждания и на твоята визия за съответната игра...това е вече друг въпрос. Когато се съберете много такива които смятате, че правилата не са честни и играта е загрубяла до степен на "превъртане на палачинката", ами правите онова "сценично подхвърляне с тигана и...хопаланка...тя започва да се изпича и от "суровата страна".
Има, значи, бунтове, метежи, преврати, пучове, терористични актове, военни конфликти, войни, революции, контрареволюции, тихи революции, окупационни движения, гладни стачки, маршове и колко там още методи за изразяване на недоволство от правилата на "играта". Понякога успяват да я модифицират, понякога - нъц, а понякога дори я превръщат и в друга игра...изобщо-шарения. Напълно в реда на нещата. Няма начин всички да са доволни. Просто няма как.
И така ще бъде сигурно и за напред. Революционерите за едни, ще бъдат бунтовници за други, терористите за едни, ще бъдат народни герои за други. Разни хора-разни идеали, дето вика онзи класик.