В интерес на истината учеха ни на труд - и аплик от ковано желязо знам как да правя и лампион от изкривено арматурно желязо, облечен с пластмасова облицовка от изолационна лента и разни украсителни фигурки от шперплат мога да изрежа с трионче и медалион от байцвана капачка за кисело млеко мога да измайсторя, пък да не говорим за дъска за хляб или престилка за готвене...все неща които са полезни за бита...а днешните ученици - на к"во ли ги учат не знам.
Като гледам само с компютри се занимават горките и нито мечек, нито флашка знаят какво е, горкичките. Закарай ги да живеят някъде в страна с развит социализъм - ще умрат от глад сиротите.
Глината също беше един от градивните материали на нашия вкус към изящното. Спомням си един съученик, мачка ли мачка тая пуста глина и все нищо не излизаше като хората. Накрая, обезсилен направи една веждирашидова миниатюрка и когато, Рилчо Илиев ( нашият учител по рисуване, лека му пръст ) го попита: А бе, к"во е това бе, Мурджо ( айде да не му казвам истинското име на съученика си), оня го погледна гордо и вика: Ами, лайно