Иво,напълно си прав...моливче там за чертичките, точките и другите елементи на първичната писменост и после вече - с перодръжката ( така се наричаше приспособлението за писане съставено от художественно оцветена и лакирана "дръжка за перо", плюс самото перо, което се затъкваше в специално жлебче. Мастилниците които се водеха "неразливаеми" бяха от бакелит ( разбира се произведени в "Бакелиткооп" и се продаваха в няколко цвята. Ние, както се подобава на членове на техническа нация експериментирахме с тази широкорекламирана неразливаемост и доказвахме, че в края на краищата ако се постараеш малко и уцелиш точния наклон, скорост на обръщане и вземеш още няколко вторични параметри предвид можеш да поразлееш известно количество мастило.
Автоматичните писалки бяха недопустими ( въпреки, че от време на време някой ще донесе чистоновата си такава за да се изфука) тъй като с тях писането "тънко и дебело" не бе толкова прецизно колкото с калиграфския писец от 4 стотинки (‌до колкото си спомням). Автоматичните писалки които струваха по 2-3 лева бяха два вида:
1. С бутало (‌резервоарът се изпълваше с мастило на принципа на спринцовката )
2. С гумена "помпичка" ( резервоарът се изпълваше с мастило посредством стискането на гумената помпичка, наподобяваща тази на пипета)
Имаше "златни" писци за автоматични писалки, имаше и "сребърни".
Химикалките навлезнаха в бита доста по късно, като най-скъпоценни бяха онези при "навеждането" на които една "апетитна за онези времена девойка" смъкваше банския си костюм, което си беше бая интересна атракция за едно дете. Мизерията както знаете ражда изобретатели и наскоро след появата на тези екзотични писала се разбра, че химикалът в химикалката все пак свършва, а пълнителите или ги нямаше, или бяха скъпи. Предприемчлив труженик с "остатъчно от предишния строй съзнание" започна да запълва тази "ниша" на пазара като предоставяше услуга "пълнене на пълнители за химикалки". Нашият химикалкопълнец се намираше точно срещу градинката на "Св. 40 седмочисленици" ( където в моето най-ранно детство се провеждаше "слугински пазар" имаше не само традиционния химикал в турскосин цвят...а имаше човека и червен, и черен, па и зелен даже...тъй като многоцветната химикалка пък си беше едно стъпало по-нависоко по престижност от едноцветната. Та...в по-късни времена други предприемчиви другари пък отвориха малко по-нагоре от него ( в близост до площад "Славейков"‌ пункт за пълнене на запалки с "пропан-бутан"...даже и на "еднодневките" тези наши предприемчиви протокапиталисти принагаждаха за пълнене като ги продупчваха с фина бургийка и залепваха специална "дюза" с епоксидна смола...ами какво да правиш в края на краищата...бизнес визия и туй то.
*‌**