Музиката се харесва, а не се "разбира".
Какво и има да и се "разбира"?‌ Седем тона и пет полутона, паузи там, динамика, хармония, полифония и разните му там други нещица свързани с "кухнята" са предимно за твореца и изпълнителя...потребителят не се интересува от тези скучновати детайли. Дали квинтолата изпълнена от обоя, дали крешчендото на тимпаните или пицикатото при виолончелите е предизвикало неговото одобрение, той често дори и не съзнава ( а и не би трябвало).
Тази аурална склуптора просто влиза през ушите ти и ти я възприемаш или с любов, или с безразличие или с омраза. Едни се дразнят от накъсана ритмика, други от мазни тембри, трети от влиянието на ориенталски маками. Всеки си е башка луд.
Това е абстрактно изкуство и се възприема по-скоро със "сърцето" (‌ако искаме да поетизираме посланието), отколкото с мозъка (‌въпреки, че "поетичното сърце" си е някъде в мозъка...това обяснение е за буквалистите).
Фактът, че твоят вкус предпочита даден жанр, не те прави нито по-възвишен, нито по-интелектуален, дето има една "космата" дума. Ти просто си харесваш този род музика, или онизи и туй то.