Аз, лично, не си падам по известни жанрове, но това не значи, че те си нямат своите почитатели. Аз, просто не слушам онова което не ми доставя удоволствие и толкова. Оставете хората да си се радват на онова което ги кефи и се молете да не дойде някой "супер естет" който да ви нареди коя музика е за "непростаци" и която вие ще бъдете принудени да слушате постоянно, тъй като другата ще бъде забранена ( ако си спомняте имаше и такива времена, когато джазът беше класифициран като дивашка музика,рокът - декадентска, а модерната класическа, като буламач). Всяко едно надменно отношение към определен жанр и желанието за забраната му е един вид естетичен комуно-фашизъм.
Барем, тук, на този континент няма такова естето-елитаризиране. Който си слуша кънтри си слуша кънтри, който си слуша джаз- си слуша...кеф ти рап, кеф ти рок, кеф ти класика, кеф ти даже фолклор.Не съм чувал някой да се присмива и охаректеризира слушателите на даден жанр като по-нисши същества и ако по радиото на някой шофьор се дъни Шаная, а пък от това на някое черно гъзарче - 50 цента, само повдигаш вежди и толкова...никой няма да тръгне и да иска изкореняването на даден жанр, който според него, самия, бил оглупил народонаселението. Тук е прието, че си има и глупави хора, но също така и че и те имат правото да си се забавляват с подходяща за натюрела им забава.Има и ultimate fights, X-factor, Big Brother, Survavor,но има и Стравински и Орнет Коулмън и Стиви Уондър ( дъщеря ми току що ми изпрати послание че ще идва през ноември в Торонто) и какво ли не щещ още. Кеф ти риба, кеф ти паламуд.